Определение № 8383 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7137/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Х. Г., Г. Д. Г. и Н. Г. Д., всички чрез пълномощника адв. Я. Якимов, против Определение № 7483 от 10.06.2026 г. по адм. д. №1727/2026 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено искането им за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЖН-13/11.05.2026 г., издадена от кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е прекратено наемното правоотношение между район „Аспарухово“ – Община Варна и И. Х. Г., настанена за срок от три години, заедно с членовете на семейството ѝ: Г. Д. Г. - съпруг и Н. Г. Д. – пълнолетен син. С частната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Твърди се, че предварителното изпълнение е допуснато от съда на основания, некореспондиращи с изискванията на чл. 60 ал. 1 от АПК и при липсата на анализ на доказателствата и оценка за необратимостта на вредите, които ще настъпят от предварителното изпълнение. Ответникът по частната жалба - кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна изразява становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав, след като съобрази становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ЖН–13/11.05.2026 г., издадена от кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която на основание чл.46, ал.1, т.7 и т.9 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл.21, ал.1, т.7 и т.9 от Наредба на ОбС – Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища и във връзка с Решение № 213, обективирано в Протокол № ЖН-17/27.03.2026 г. е прекратено наемното правоотношение между Район „Аспарухово“ – Община Варна и И. Х. Г., заедно с членовете на семейството ѝ: Г. Д. Г. – съпруг и Н. Г. Д. – пълнолетен син. Със Заповед № ЖН-35/15.10.2024 г. И. Х. Г. е била настанена заедно с членовете на семейството си в общинско жилище, представляващо част от къща, находяща се в гр. Варна, [улица], състояща се от 4 стаи, кухня, баня-тоалет, коридор и тераса, жилищна площ 55,57кв.м., обща площ 88,94кв.м., застроена площ 100 кв.м., общинска собственост съгласно АОС № 9023/20.05.2016 г. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение съдът е приел, че от жалбоподателите са били изложени общи твърдения за застрашени субективни права и законни интереси на молителите, както и за настъпване на значителни и трудно поправими вреди, непотвърдени с доказателства. Преценил е, че фактът на оставане без жилище предопределя значително затруднение, чието преодоляване изисква средства и усилия, но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. Посочил е също, че при липсата на данни за наличие на пречки от здравословен или друг характер, които да обуславят невъзможност за молителите да полагат труд, респективно да реализират доходи от тази дейност, вредите не могат да бъдат определени като трудно поправими. На последно място, съдът е приел, че твърдението за липса на годна за живеене във възстановен имот, собственост на жалбоподателката Г. жилищна сграда, е относимо към преценката за законосъобразност на административния акт /заповедта/, а не и към преценката за основателност на искането за спиране. Тези изводи на съда настоящата инстанция намира за неправилни и необосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 5 от ЗОбС, обжалването на процесния акт не спира изпълнението му, освен ако съдът разпореди друго. Тъй като ЗОбС не предвижда основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, приложение следва да намерят общите разпоредби на чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК, регламентиращи правомощието на съда да спре предварителното изпълнение, ако се установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Процесният административен акт засяга пряко жизнено важни интереси на оспорващите, доколкото негов предмет е жилищен имот, което обстоятелство предполага обсъждане на принципа за съразмерност по чл.6 АПК и на правото по чл.8 ЕКПЧ, изискващи намесата на администрацията да не доведе до последица, при която освобождаването на имота да остави лицето бездомно. Настоящият съдебен състав намира, че предварителното изпълнение на заповедта би засегнало пряко основно човешко право на жалбоподателите, което право е защитено от чл.8, ал.1 от ЕКПЧ. Нито в заповедта, нито в обжалваното определение е било съобразено обстоятелството, че според стандартите, установени в практиката на ЕКПЧ, отнемането на жилището е най-крайната форма на намеса в правото на неприкосновеност на жилището и въпросите, свързани с наличието или липсата на друг имот, годен за обитаване не е въпрос относим единствено към законосъобразността на заповедта по същество, а и към преценката за основателността на предварителното й изпълнение. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № ЖН-13/11.05.2026 г., издадена от кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд