Определение от 26.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7752/2025 г.

Производството е по реда на чл.34а от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/ във връзка с молба вх. № 15326/01.08.2025г. на ответника по касационната жалба М. П. М., с която е предявено искане до постановяване на решение по касационното оспорване, да бъдат преустановени и отменени предприетите срещу него ответни действия от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“ /ИА СОСЕЗФ/ и да бъде възстановено служебното му правоотношение за длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „Финансово-стопанска и административно-правна дейност“ в ИА СОСЕЗФ. Касационният жалбоподател по делото - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“ /ИА СОСЕЗФ/, е представил писмено становище за неоснователност на молбата. Счита, че не са налице предпоставките по чл.34а ЗЗЛПСПОИН, тъй като описаните от молителя действия не са ответни по см. на чл.33, ал.1 ЗЗЛПСПОИН. Съдът намира молбата за допустима по см. на чл.34а, ал.1 от ЗЗЛПСПОИН - подадена е от надлежна страна и във висящо съдебно производство, образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на ИА СОСЕЗФ срещу решение № 17963 от 27.05.2025г. по адм. дело № 3652/2025 г. на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № ЧР-14/01.04.2025 г., издадена от касатора за прекратяване на служебното правоотношение с М. П. М. на основание чл. 106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител за длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „Финансово-стопанска и административно-правна дейност“ в ИА СОСЕЗФ. Разгледана по същество, подадената молба е неоснователна предвид следните съображения: От данните по делото се установява, че М. П. М. е заемал длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „Финансово-стопанска и административно-правна дейност“ в ИА СОСЕЗФ; че със заповед № РД-56/03.06.2024 г. на изпълнителния директор на ИА СОСЕЗФ е утвърдено ново длъжностно разписание на ИА в сила от 01.06.2024г., а със заповед № ЧР-38/05.06.2024г. служебното правоотношение с М. е прекратено на осн. чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността. По жалба на последния, с решение № 2874/19.03.2025г. на ВАС по адм. дело № 53/2025г. издадената заповед е отменена и служителят е допуснат да заеме длъжността със заповед № РД-27/01.04.2025г., след което със заповед № ЧР-14/01.04.2025г. на изпълнителния директор на ИА СОСЕЗФ, служебното му правоотношение повторно е прекратено, считано от 01.04.2025г., на осн. чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността. По жалба на М. П. М. срещу заповед № ЧР-14/01.04.2025г., е образувано адм. дело № 3652/2025 г. по описа на АССГ, като с оспореното пред настоящата касационна инстанция решение № 17963 от 27.05.2025г., същата е отменена. В подадената молба с правно основание чл.34а от ЗЗЛПСПОИН, М. сочи, че изменението на длъжностното разписание на ИА със заповедта от 03.06.2024г. и издадената на 05.06.2024г. заповед за прекратяване на служебното му правоотношение са действия, извършени непосредствено /след около час/ след като по реда на ЗЗЛПСПОИН е подал сигнали срещу изпълнителния директор на ИА СОСЕЗФ, съотв. до министър-председателя на Република България с вх. № 606/24 от 03.06.2024г. и до Комисията за противодействие на корупцията с вх. № С-438/03.06.2024г., съдържащи данни за: сключване на договори от изп. директор с „И.М.Трейд къмпани“ ООД, „Глобал Адвайзърс“ АД, Адвокатско сдружение „Форелекс“, „А-Гора Граф“ ООД, „Център за градска мобилност“ ЕАД и „Рос-Мед-Дизайн“ЕООД в личен интерес и при наличие на конфликт на интереси, както и за нарушения при изпълнението на договорите с „И.М.Трейд къмпани“ ООД поради неправомерно възлагане на част от дейностите от предмета на договорите на служители на ИА; за нарушения при избора и провеждането на обучения в ИА, както и при случайния избор на бенефициенти, които да бъдат обект на проверка от страна на ИА. Твърденията в молбата на М. са, че действията на изп. директор на ИА СОСЕЗФ за съкращаване на заеманата длъжност и прекратяване на служебното правоотношение със заповед № ЧР-38/05.06.2024г.; отказът да му бъде платено обезщетение за оставяне без работа по чл.106, ал.2 ЗДСл по заявление от 01.07.2024г.; отправените заплахи от страна на изп. директор на ИА на 20.06.2024г., за които е подал молба за защита на 21.06.2024г. в КПК; нанесените вреди върху репутацията и доброто му име пред ръководството и колегите от Министерство на икономиката и индустрията /МИИ/, където е започнал работа след първото му уволнение, вследствие на писма на изп. директор на ИА СОСЕЗФ изпратени в МИИ с обвинения за неетично поведение; повторното прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността със заповед № ЧР-14/01.04.2025г., издадена в същия ден, в който е допуснат за заеме длъжността в изпълнение на решението на ВАС от 19.03.2025г.; отказът да му бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.106, ал.4 ЗДСл след издаване на заповед № ЧР-14/01.04.2025г. по заявление от 04.04.2025г., са ответни такива по см. на чл.33, ал.1 ЗЗЛПСПОИН, извършени след подаване на горните сигнали. При изложените доводи и на осн. чл.34а от ЗЗЛПСПОИН, е предявено процесното искане от М. до постановяване на решение по касационното оспорване, да бъдат преустановени и отменени описаните ответни действия, предприети от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“ /ИА СОСЕЗФ/ и да бъде възстановено служебното му правоотношение за длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „Финансово-стопанска и административно-правна дейност“ в ИА СОСЕЗФ. Съдът, като прецени изложените от молителя твърдения и съобрази представените по делото доказателства, намира подадената молба за неоснователна, поради което я отхвърля. Настоящият съдебен състав е сезиран с молба с правно основание чл.34а от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/, предназначението на който като транспониращ закон, е да постигне целите на Директива 2019/1937 на ЕП и Съвета от 23.10.2019 г., а именно да осигури високо ниво на защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст. Що се касае до самата защита, тя се осъществява при наличието на предприети против подателя на сигнала ответни действия, описани неизчерпателно в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН и изразяващи се най-общо в репресия, поставяне в неблагоприятно положение, заплахи или опити за такива действия, включително под формата на временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лицето полага наемен труд; понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност; изменение на мястото или характера на работата и пр. Съответно, при осъществяването на такива ответни действия, в глава трета на ЗЗЛПСПОИН са предвидени мерки за осигуряване на защита, включително временни мерки по чл.34а, каквото е искането предявено с молбата на М. М.. Според цитираната разпоредба, в случай, че е образувано съдебно производство, лицето по чл. 5 /подало сигнал или публично оповестило информация/ може да подаде молба до съда за прекратяване на предприетите ответни действия до постановяване на съдебното решение, а когато установи, че предприетите ответни действия са във връзка с подадения сигнал, съдът постановява същите да бъдат преустановени или отменени и да бъде възстановено предишното положение. Изводите, които следват пряко от разпоредбите на чл. 34а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН, е че този вид защита се прилага по искане на засегнатото лице при установена връзка между предприетите ответни действия и подадения сигнал, а целта на така предвидените временни мерки е да се обезпечат правата на засегнатите лица и докато трае съдебното производство, те да бъдат защитени от неоснователни репресии и от влошаване на положението им. Съобразявайки съществените особености на производството по чл. 34а ЗЗЛПСПОИН и фактите по делото, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за прилагане на исканите временни мерки за преустановяване и отмяна на описаните от молителя ответни действия на изпълнителния директор на ИА СОСЕЗФ, както и за възстановяване на служебното му правоотношение за длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „Финансово-стопанска и административно-правна дейност“ в ИА СОСЕЗФ. Горните изводи за неоснователност на подадената молба са относими за всички посочени от молителя ответни действия, а именно: Действията за съкращаване на заеманата от М. длъжност въз основа на заповед № РД-56/03.06.2024 г. на изпълнителния директор за утвърждаване на ново длъжностно разписание на ИА и за прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № ЧР-38/05.06.2024г., квалифицирани като ответни действия по см. на чл.33, ал.1 от ЗЗЛПСПОИН, са извършени в минал период, т.е. към настоящия момент са преустановени, а отмяната на заповедта за уволнение на молителя е постановена с влязло в сила съдебно решение № 2874/19.03.2025г. на ВАС по адм. дело № 53/2025г., в мотивите на което е обсъждана и незаконосъобразността на новото щатно разписание, респ. на съкращаването на процесната длъжност, от което следва недопустимост на повторната преценка на горните действия във връзка с молбата за временни мерки, а и търсената с последните защита е вече реализирана, включително възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност въз основа на заповед № РД-27/01.04.2025г. Отказът за плащане на обезщетение за оставяне без работа по чл.106, ал.2 ЗДСл по заявлението на молителя от 01.07.2024г., съставлява отказ за обезщетяване на вреди, защитата срещу който е по реда на чл.121, ал.1, т. 3 ЗДСл или по чл.34 от ЗЗЛПСПОИН, т.е. по специален ред спрямо временните мерки за защита по чл.34а от ЗЗЛПСПОИН. Действията по отправяне на заплахи от страна на изп. директор на ИА по отношение на молителя, които последният счита за ответни действия по чл.33, ал.1 от ЗЗЛПСПОИН, са извършени на 20.06.2024г., което е видно от подадената молба. Предвид изложеното и предвид характера на действията, които са еднократен акт в минал период, следва, че същите са преустановени и молбата за отмяната им по реда на чл.34а от ЗЗЛПСПОИН е лишена от предмет. Не се установява и посочената по-горе цел на временните мерки, а именно защита на засегнатото лице от неоснователни репресии и от влошаване на положението му докато трае съдебното производство. Доводи и доказателства за обратното не са наведени от молителя, а несъответствието с целта на мерките е допълнителен аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на молбата. Изложените съображения са относими и за искането за защита от вредоносните действия върху репутацията и доброто име на молителя пред ръководството и колегите от Министерство на икономиката и индустрията /МИИ/, където е започнал работа след първото му уволнение. В молбата е посочено, че същите са вследствие на писма на изп. директор на ИА СОСЕЗФ от 22.08.2024г. и от 13.02.2025г. до МИИ с обвинения за неетично поведение, т.е. действията са приключили към настоящия момент и не подлежат на преустановяване и отмяна, а по отношение на вредите, обезщетение би могло да се търси по общия исков ред или по реда на чл.34 от ЗЗЛПСПОИН, а не по реда на чл.34а от ЗЗЛПСПОИН. Защитата срещу действията по повторно прекратяване на служебното правоотношение със заповед № ЧР-14/01.04.2025г., молителят е реализирал в случая чрез съдебното оспорване на издадената заповед, в което производство, при благоприятен за него резултат, биха се постигнали целените с настоящата молба правни последици, вкл. отмяната на уволнението и претенциите за възстановяване на служебното правоотношение и за изплащане на обезщетение по чл.106, ал.4 ЗДСл, последните съставляващи пряка последица от отмяната на незаконното уволнение. От друга страна, прилагането на защитата по чл. 34а ЗЗЛПСПОИН би имало ефекта на уважаване на жалбата по чл. 121 от ЗДСл и на претенцията по чл.122 от ЗДСл, което при неприключилото производство по оспорване на уволнителната заповед, би довело до нарушаване на принципа на равенство на страните, установен в разпоредбата на чл. 8 АПК. Предвид изложеното, съдът счита предявената молба по чл.34а от ЗЗЛПСПОИН за неоснователна и я отхвърля. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение