Определение № 1001 от 01.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 767/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК. Образувано е по частни жалби и от двете страни- от ищеца Х. Г. К., чрез адв. Р.И. и от ответника „УниКредит Булбанк” АД, чрез адв. Д.Ц. срещу различни части на определение от 03.12.2024 г., постановено по в.т.д. №163/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което на основание чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото решение №321 от 19.10.2023 г. в частта за разноските. Всяка от страните оспорва като неоснователна частната жалба на насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: С постановеното по касационно търговско дело №768/2025 г. решение по чл.290 от ГПК е отменено решение №321 от 19.10.2023 г., постановено по в.т.д. №163/2023 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, с която е отменено решение №1021/28.11.2022 г., постановено по гр.д. №1346/2022 г. по описа на Районен съд - Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. Г. К. против „УниКредит Булбанк” АД иск за сумата от 3 365.14 евро, като вместо това е осъдена ответната банка да заплати на ищеца допълнително сумата от 3 365.14 евро, представляваща разликата между заплатената и дължимата от ищеца възнаградителна лихва за предоставения му ипотечен кредит за периода 31.03.2017 г. - 25.03.2022 г., ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до окончателното й заплащане; в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решението, с което е осъден ответникът „УниКредит Булбанк” АД да заплати на Х. Г. К. сумата от 3 911.31 евро, представляваща разлика между заплатената от ищеца възнаградителна лихва за предоставения му ипотечен кредит за периода 04.04.2019 г. до 25.03.2022 г. и действително дължимата възнаградителна лихва; както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Х. Г. К. против „УниКредит Булбанк” АД иск да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 504.97 евро, представляваща остатъчна главница по кредита поради извършено прихващане на задължението за главница с вземането на К. в размер на сумата от 504.97 евро, която банката получила без основание, като наказателна лихва за периода 25.09.2009 г. до 31.12.2011 г., поради погасяване по давност, като вместо това е постановено: отхвърляне на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД, предявен от Х. Г. К. против „УниКредит Булбанк” АД за сумата 7 276.45 евро, представляваща разлика между заплатената и дължимата от ищеца възнаградителна лихва за предоставения му ипотечен кредит за периода 31.03.2017 г. - 25.03.2022 г., ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба – 31.03.2022 г. до окончателното й заплащане, като неоснователен; признаване за установено по иск, предявен от Х. Г. К. против „УниКредит Булбанк” АД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 504.97 евро, представляваща остатъчна главница по кредита поради извършено прихващане на задължението за главница с вземането на К. в размер на сумата от 504.97 евро, която банката получила без основание, като наказателна лихва за периода от 25.09.2009 г. до 31.12.2011 г. Решението в останалата обжалвана част е оставено в сила. Изцяло е отменено въззивното решение в частта за разноските, като касационният съд се е произнесъл изцяло по отговорността за разноски на страните за всички съдебни инстанции. Предвид изложеното подадените частни жалби са без предмет и са недопустими, поради което и образуваното въз основа на тях производство следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение