Определение № 100 от 29.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 47/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр.първо вр. с ал.1 т. 1 вр. с чл. 262 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Б., в качеството му на Едноличен търговец „ К. Ф. - К. Б. „, против определение постановено на 10.10.2012 год. по ч.гр.д. № 1861/ 2012 год. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от внасянето на държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК и предвид неотстраняване нередовности на подадената от страната въззивна жалба срещу определение № 1432 / 07.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 1861 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, както поради невнесената държавна такса, така и предвид непредставяне преписи от частната жалба за насрещните страни, същата е върната, на основание чл. 275 ал.2 вр. с чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на разпореждането по съображения, в преобладаващата си част неотносими към предмета на спора, освен довода, че са били налице основания за освобождаването му от държавна такса, предвид тежкото му материално състояние. Върховен касационен съд, ТК, първо търговско отделение съобрази, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. Частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 09.08.2012 г. подадената от К. Б., в качеството на Едноличен търговец „ К. Ф. – К. Б. „ частна жалба срещу определение на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на същата страна против постановен от СГС, ГК,І отд. – 17 състав, отказ за спиране на производството по гр.д.№ 5995 / 2009 год., на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е оставена без движение, с указание за внасяне на държавна такса и представяне преписи от частната жалба за противните страни. Видно от постъпила „ жалба „ с вх.№ 8310 / 21.08.2012 год. жалбоподателят е уведомен за разпореждането от 09.08.2012 год. и претендира освобождаване от внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК. Искането му е оставено без уважение. В едноседмичен срок, считано от датата на депозиране на „ жалба „ с вх.№ 8310/ 21.08.2012 год. К. Б., в качеството на ЕТ „ К. Ф. – К. Б. „ не е представил преписи от частната си жалба за насрещните страни. Макар и по различни съображения, като правилен следва да се сподели крайният извод на състава на Софийски апелативен съд, относно неоснователност на молбата по чл.83 ал.2 ГПК. Съгласно разпоредбата могат да бъдат освободени от държавна такса само физически лица, установили че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Макар при съвпадаща правосубектност с физическото лице, жалбоподателят е предявил исковете – предмет на производството по гр.д.№ 5995 / 2009 год. на СГС - в качеството си на търговец, предвид което му е отречена възможността да претендира освобождаване от държавна такса в конкретния случай. Действително разпореждането за оставяне без уважение молбата му по чл.83 ал.2 ГПК е съобщено ведно със съобщаване определението за връщане на частната жалба, т.е. преди предоставяне възможност на страната да внесе дължимата държавна такса ,респ. да влезе в сила самото определение. Последното, обаче, не се е отразило на правилността на въззивното определение, санкциониращо го и за друга, установена нередовност на частната жалба срещу определение на САС, ТО по ч.т.д.№ 1861 / 2012 година - непредставени преписи от частната жалба за насрещните страни. Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, първо търговско отделение