Определение № 233 от 20.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 7379/2014 г.

ВКСIV гражданско отделение20.07.2016 г.докладчик Зоя Атанасова

Диспозитив

Осъжда А. К. А. ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,ап.4, чрез адв.Н. Г. да заплати на Т. Х. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, офис № 5,чрез адв. А. А. сумата 1000 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Определението е окончателно. Препис от определението да се изпрати на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 13468/27.04.2016 г. от ответника по касационната жалба Т. Х. Г., чрез адв.А. А. за допълване на решение № 400/01.04.2015 г. по гр.дело № 7379/2014 г. на ВКС, IV г.о., като на молителя се присъди и сумата 1000 лв. разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата А. К. А., чрез адв. Н. Г. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата, съответно за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и за присъждане на по-нисък размер на разноските в тази им част. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима – подадена е на 27.04.2016 г. в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и по същество е основателна по следните съображения: С решение № 400/01.04.2015 г. по гр.дело № 7379/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е оставено в сила въззивно решение № 443/11.07.2014 г. по гр.дело № 616/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част и жалбоподателят А. К. А. е осъден да заплати на Т. Х. Г. сумата 2000 лева разноски по делото за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Видно от приложеното адвокатско пълномощно на л.36 от делото ответникът по касационната жалба Т. Г. е заплатил адвокатско възнаграждение на адв. А. А. сумата 2000 лв. Тази сума е присъдена в полза на Г. с постановеното решение на състава на ВКС. Освен посочената сума ответникът по касационната жалба е заплатил и сумата 1000 лв. адвокатско възнаграждение на адв. А., което е видно от приложеното адвокатско пълномощно на л.76 от делото. Посочената сума следва да се присъди в полза на ответника по касационната жалба Г.. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото е неоснователно. Процесуалният представител на ответника по касационната жалба е изготвил освен мотивиран писмен отговор по касационната жалба и мотивирана писмена защита, съответно се е явил в съдебно заседание. Съдът отчита и сложността на правния спор по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.281 ЗЗД. С оглед на това възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намаляване на претендираните в тази част разноски е неоснователно. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди и сумата 1000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

4