Определение № 78 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 590/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 02.04.2009г. на В. К. Ч. на влязлото в сила решение от 06.01.2002г. по гр.д. № 1468/2002г. на Софийски РС. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307,ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С атакуваното решение въззивният съд е отхвърлил иска на В. К. срещу Д. Ч. на основание чл.59 ЗЗД за сумата 1750лева, с която той се е обогатил неоснователно за нейна сметка, както и за сумата 500 лева лихви за забава. Молителката поддържа, че е налице установяване на престъпно действие на страната, което съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение съобразно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.2 ГПК. Представя решение от 15.11.2006г. по НАХД№10493/2006г. на Софийски РС. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна не е подадена в срока по чл.305, т.2 ГПК и същата не може да бъде допусната за разглеждане по същество, а следва да бъде оставена без разглеждане. Подаването на молбата в тримесечен срок от влизане в сила на решението, но не по-късно от една година от влизането му в сила, т.е. в случая до 15.02.2007г. или най късно до 15.11.2007г., е абсолютна процесуална предпоставка, за да може същата да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция. В случая тя е подадена едва на 02.04.2009т. т.е. почти две години след изтичането на срока, поради което същата на основание чл.307, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът