Решение № 4433 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7219/2012 г.

Решение № 4433 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7219/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производство е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Невестино, обл. Кюстендил, представляван от председателя Росен Атанасов, срещу решение № 88 от 5.04.2012 г. по адм. дело № 65/2012 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено решение № 34 от Протокол № 4 от 31.01.2012 г. на Общинския съвет - Невестино за закриване на кметства в общината. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването на областния управител на област Кюстендил, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - областен управител на област Кюстендил, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение, по оспорване от областния управител на област Кюстендил, Административен съд - Кюстендил е отменил решение № 34 по протокол № 4 от 31.01.2012 г. на Общински съвет Невестино, област Кюстендил, с което е прието закриване на кметствата в с. Друмохар, с. Еремия, с. Четирци и с. Рашка Гращица, община Невестино. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението е постановено в противоречие с материалноправните норми на Закона за административно-териториално устройство на Република България /ЗАТУРБ/- чл. 16, т. 1 и чл. 17. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила Правилен е изводът на съда, че оспореното решение противоречи на материалноправните разпоредби, предвидени в ЗАТУРБ, касаещи реда за промяна на административно-териториалното устройство на общината, изразяваща се в закриване на кметство. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗАТУРБ в редакцията му ДВ, бр. 95/2011 г., в сила от 2.12.2011 г., промяна, свързана със закриване на кметство, както и промяна на границите, или на административния център на кметство, се извършва с решение на общинския съвет при условията и по реда за създаването му. Условията са посочени в чл. 16, т. 1, а редът е уреден в чл. 17 от закона. В конкретния случай не са спазени императивните изисквания на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗАТУРБ - писмено искане, което да е подписано най-малко от 25 на сто от избирателите в заинтересованите населени места, при това мотивирано. Такова искане от което и да е от четирите населени места не е направено. Обстоятелството, че броят на населението е под въведения в чл. 16, т. 1 от ЗАТУРБ минимум от 350 души, е едно от условията за приемане на решение за закриване на кметства, но това само по себе си не е достатъчен аргумент общинският съвет да приеме решението си без да изпълни и останалите изисквания на закона - да осигури участие на гражданите с положителен вот при допитване чрез референдум или подписка на населението на заинтересованите кметства. Закриване на кметства, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗАТУРБ е допустимо, но след положителен вот на населението при допитване чрез референдум или подписка на населението, проведено въз основа на решение на общинския съвет. При установеното неизпълнението на тези императивни изисквания в специалния закон извода на съда за незаконосъобразност на оспореното от областния управител решение на общинския съвет за закриване на цитираните кметства в община Невестино, се явява законосъобразен. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,