Определение № 343 от 07.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5014/2015 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на А. „М.”, чрез юрк. Ж. С., с искане да бъде спряно изпълнението на въззивното решение № 223 от 22 май 2015 г., постановено по в.гр.д. № 240 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2015 г. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, по която е образувано настоящото касационно производство с насрочено за 9 ноември 2015 г. закрито заседание по реда на чл. 288 ГПК. След преценка на искането касационният съд го приема за неоснователно. С обжалваното въззивно решение се потвърждава решение № 29 от 11 февруари 2015 г., постановено по гр.д. № 630 по описа на районния съд в гр. Свиленград за 2014 г. за признаване за незаконно на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на В. П. Т. от [населено място], със заповед № 3286 от 27 август 2014 г. на директора на агенцията за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, предл. първо, т. 7 и т. 10 КТ. С първоинстанционното решение в тежест на агенцията са определени разноски от 850 лева за адвокатско възнаграждение и 80 лева за държавна такса, а с въззивното решение в полза на ищцата са присъдени още 600 лева за адвокатско възнаграждение. При това положение не са изпълнени условията по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1, вр. чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК – постановеното от въззивния съд решение не е осъдително в частта му за отмяната на наложеното дисциплинарно наказание. По отношение на разноските следва да се съобрази, че вземането за присъдени с невлязло в сила въззивно решение разноски не подлежи на изпълнение. Произнасянето на съда по възстановяване на направени от страните разноски е подчинено на специални правила и в тази част решението има характер на определение – арг. от чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което то в тази му част подлежи на изпълнение едва след влизането му в сила. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение