Определение № 1854 от 16.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3702/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Миг инженеринг“ ЕООД, ЕИК 115109387, чрез пълномощника му адв. Ю. Д., против Решение №475 от 11.04.2023г. по в. гр. д. №363/2023г. на Окръжен съд- Пловдив. Ответните страни П. Д. З., ЕГН [ЕГН], Н. Г. З., ЕГН [ЕГН], К. Г. З., ЕГН [ЕГН], и Р. Г. З., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. Й. Й., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Третите лица- помагачи на страната на жалбоподателя- Г. Д. М., ЕГН [ЕГН], и ЗК „Олимпик“- гр. Никозия, чрез клона й в Република България, не са взели становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. В касационната жалба и изложението жалбоподателят развива доводи за частична недопустимост на въззивното решение в частта му, с която е било потвърдено първоинстанционното Решение №260459 от 29.09.2022г. по гр.д.№5015/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив в частите му, с които „Миг инженеринг“ ЕООД е било осъдено да заплати на всеки от ищците П. Д. З., Н. Г. З. и К. Г. З. обезщетение за неимуществени вреди до размера от 40273,44 лв., а на Р. Д. З.- до размера от 60000 лв. Твърди, че не е обжалвал първоинстанционното решение в посочените му части. След като се запозна с материалите по делото Върховният касационен съд, в настоящия си състав, констатира, че между мотивите на решението, в които съдът е посочил обжалваните части от първоинстанционното решение, а именно- че ответникът „Миг инженеринг“ ЕООД обжалва същото в частите му, с които е бил осъден да заплати на всеки от ищците П. Д. З., Н. Г. З. и К. Г. З. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40273,44 лв., а на ищцата Р. Д. З.- за разликата над 60000 лв., и диспозитива на решението, в което е постановил потвърждаване изцяло на първоинстанционното решение, е налице несъответствие, което постановилият решението съд следва да прецени по реда на чл. 247 от ГПК, като се произнесе дали е налице явна фактическа грешка. Ето защо делото следва да се върне на Окръжен съд- Пловдив за произнасяне по този въпрос, след което да се изпрати отново на настоящия съд за произнасяне по касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Воден от горното, съдът