Определение № 5737 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10090/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по искане на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП за изменение на решение № 2679 от 17.03.2025 год., постановено по адм. дело № 10090/2024 год. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна заявява искане по реда на чл.161, ал.3 ДОПК за присъждане в негова полза изцяло на разноските по делото, независимо от неговия изход, съобразно материалния интерес по делото. Излагат се твърдения свързани с обстоятелството, че при постановяване на съдебния акт АС –Шумен се е позовал на заключението на проведената по делото експертиза, при която вещото лице се е запознало с допълнителни доказателства, несъбрани в административното производство и именно на базата на тях Ревизионния акт е бил отменен. Тези счетоводни регистри били за първи път представени в съдебното производство и за това следва да бъдат заплатени разноските изцяло, независимо от изхода на делото. Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна заявява искане по реда на чл.161, ал.1 ДОПК за присъждане в негова полза на разноски по делото, съобразно отхвърлената част. С решението си АС Шумен е присъдил разноски на ОДОП Варна в размер на 1434,15 лв. съобразно материалния интерес в отхвърлителната част от жалбата, а на жалбоподателя са били присъдени 3780,54 лв. съобразно уважената част от неговата жалба. Претендира се изменение на присъдените в настоящата инстанция разноски на дружеството „Ален щит“ ООД, тъй като повторно се присъжда сумата от 5690 лв. и присъдените разноски са прекомерни. Ответникът по молбата „Ален щит“ ООД, чрез процесуалният си представител адв. Младенов, надлежно уведомен за направеното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на искането. Върховен административен съд, състав на първо отделение, като съобрази твърденията на страната и доказателствата по делото, намира следното: С решение № 2679 от 17.03.2025 год., постановено по адм. дело № 10090/2024 год. по описа на ВАС е отменено решение № 870/24.06.2024 год., постановено по адм. д. № 47/2024 год. по описа на Административен съд – Шумен, в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Ален щит"ООД, срещу Ревизионен акт № Р-03002721006481-091-001/30.03.2023 год., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 111/10.01.2024 год. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, в частта за декларирани и внесени от осигурител ЗОВ по КСО и ЗЗО за данъчни периоди м.04.2016 год. – м.12.2020 год. относно приложимото осигурително законодателство. Отменен е Ревизионен акт № Р-03002721006481-091-001/30.03.2023 год., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 111/10.01.2024 год. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, в частта за декларирани и внесени от осигурител ЗОВ по КСО и ЗЗО за данъчни периоди м.04.2016 год. – м.12.2020 год. като незаконосъобразен. Оставено е в сила решение № 870/24.06.2024 год., постановено по адм. д. № 47/2024 год. по описа на Административен съд – Шумен в останалата му част. С оглед изхода на спора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на Ален Щит“ ООД, гр. Велики Преслав, ЕИК 203524736, ул. „Рила“ № 8, с адрес за кореспонденция: гр. София, [улица], адв. И. Младенов, разноски по делото в размер на 56211,60 лв. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай решението на настоящия съдебен състав е окончателно и е постановено на 17.03.2025 год. Искането за изменението му относно присъдените разноски е депозирано в едномесечния срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. При определяне на разноските, касационният състав е съобразил процесуалната активност на страните, както и сложността и вида на правния спор. Искането за присъждане на разноски по реда на чл.161, ал.3 от ДОПК е направено за първи път в молбата за изменение на решението в частта за разноските. Такова искане не е правено в съдебното производство пред първата и пред настоящата инстанция. Направено е искане за намаление на присъдените разноски поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. До приключване на производството пред касационната инстанция липсва направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Процесуален представител на данъчната администрация не се е явил в съдебното заседание. От касационната инстанция е направена преценка за високия материален интерес и с оглед на внесените осигурителни вноски, относно които РА е отменен. Делото е със завишена фактическа и правна сложност относно приложимото осигурително законодателство. Разноските подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият състав е извършил дължимата преценка на характера на правния спор и действията, извършени от процесуалните представители на данъчната администрация. По тези съображения искането за изменение размера на присъдените разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение