Определение № 312 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3163/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. И. П. за отмяна на влязло в сила решение № 320/28.10.2021г., по в.гр.д. № 446/2021 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е отменено решение № 260388 от 21.05.2021г., постановено по гр. д. № 6244/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен, в частите относно определения режим на лични отношения на бащата И. И. П. с малолетното дете И. И. П. и относно присъдената на детето издръжка, и вместо това е определен друг режим на лични отношения, както и е присъдена издръжка в пълния претендиран размер. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Излагат се твърдения за нарушено право на участие в съдебното производство, както и за наличието на нови доказателства, които не са могли да бъдат представени по време на процеса. Върховният касационен съд, III гр. о. по допускането на молбата за отмяна, намира за установено следното: Районен съд – Плевен се е произнесъл с решение по подадена искова молба от М. В. В. с искане за определяне на режим на лични отношения на детето й И. И. П. с бащата И. И. П., както и за осъждане на бащата да плати издръжка за минало време за детето, както и да му плаща месечна издръжка, считано от исковата молба. Ответникът И. П. е призован на посочения в исковата молба адрес в [населено място], като на гърба на съобщението за призоваване връчителят е отбелязал, че адресът е посетен три пъти и лицето не живее на адреса. По делото е приложена справка, според която ответникът е регистриран на един и същ постоянен и настоящ адрес в страната, който съвпада с посочения в исковата молба. На този адрес е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Изготвена е и справка от НАП, съгласно която ответникът няма регистрирани трудови договори в страната. При тези обстоятелства първоинстанционният съд е назначил на И. П. особен представител, който е подал от негово име отговор на исковата молба и е участвал в съдебните заседания пред районния съд. При обжалването на първоинстанционното решение от ищцата особеният представител е подал отговор на въззивната жалба и е участвал в съдебно заседание пред въззивния съд. Въззивното решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила. В молбата за отмяна ответникът твърди, че ищцата недобросъвестно е посочила негов адрес за призоваване в страната, макар да е наясно, че той живее в Испания, [населено място], още повече че същата е представила трудови договори на ответника, в които фигурира испанският му работодател. Молителят счита, че при наличието на тези доказателства съдът е могъл да го призове по месторабота на територията на Европейския съюз. Твърди, че са нарушени правата му в производството, тъй като за заседанието пред въззивната инстанция не е призован лично, а е уведомен само особеният му представител. Молителят излага още, че за периода на исковата претенция ежемесечно е превеждал чрез трети лица суми за издръжка на дъщеря си – в евро чрез Money gram и в лева чрез Пощенска банка. В тази връзка представя копия на преводни нареждания и декларация от Н. Л., че част от сумите са превеждани от нея по разпореждане на ответника за издръжка на детето му. Прилага още и заверени копия на споразумения относно наеми от апартамент в [населено място], които М. В. е била упълномощена да получава за издръжка на детето. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Молбата е подадена от легитимирано лице – страна по делото, и в нея е посочено мотивирано основание за отмяна. Подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от момента, в който молителят твърди, че е узнал за решението, чиято отмяна се иска. В молбата за отмяна се посочва още и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Приложени са писмени доказателства с твърдение, че са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като преценката дали са нови и от значение ли са за спора, следва да се направи в производството по разглеждане на молбата. Предвид гореизложеното молбата се явява процесуално допустима и редовна, т. е. налице са предпоставките за разглеждането й в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,