Определение № 306 от 09.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 501/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по повод частна жалба от П. Т. Я. срещу разпореждане № 320 от 23.04.2026 г. по внохд № 45/2026 г. по описа на ОС – Хасково, с което е върната касационна жалба на П. Я. в качеството му на подсъдим срещу постановеното по делото решение № 89/16.03.2026 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, счете за установено следното: С въззивното решение на ОС- Хасково е потвърдена постановената спрямо жалбоподателя П. Я. осъдителна присъда № 65/08.13.2025 г. по нохд № 1034/24 (погрешно посочено като нохд № 34/24) на РС – Хасково за престъпление по 195, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. Наложено е за същото наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Срещу решението е депозирана касационна жалба от подс. П. Я., която е приета за недопустима и върната с атакуваното понастоящем разпореждане на съдия при окръжния съд. При така проследената по делото фактология ВКС счете, че частната жалба е депозирана в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Постановеното от окръжния съд въззивно решение по делото по съществото си е потвърдително такова и не е сред изчерпателно посочените в чл.346 НПК актове, подлежащи на проверка по касационен ред. Не може да бъде споделено становището в частната жалба, че практически е налице за пръв път нов въззивен съдебен акт, неравняващ се на решение по смисъла на чл.338 НПК, което да е основание за допустимост на желания касационен контрол. Проследеното процесуално развитие на делото действително сочи, че решението на окръжния съд е постановено в рамките на проведено за втори път въззивно производство след като по протест на прокурора е била отменена първоначална оправдателна присъда спрямо жалбоподателя и делото е било върнато за ново разглеждане от първата инстанция, при което той е бил осъден. Значимо в процесния случай е, че извършената вече по негова жалба въззивна проверка от окръжния съд е резултирала в постановяването на решение, с което не е пререшен въпросът относно вината на подсъдимия по смисъла на чл.336, ал.1 от НПК, а на основание чл.338 НПК актуално постановената осъдителна първоинстанционна присъда е била изцяло потвърдена, поради липса на основания за нейната отмяна или изменение. С оглед на това и депозираната касационна жалба от Я. се явява недопустима и законосъобразно е била върната от съдията от въззивния съд на основание чл.351, ал.5, т.3 от НПК. Предвид изложените съображения и на основание чл.351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение