Определение № 74 от 21.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1256/2017 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Р. Д. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 24 от 28.04.2016г. по гр.д. № 34/2014г. на Дряновски районен съд, потвърдено с решение № 214 от 02.11.2016г. по гр.д. № 198/2016г. на Габровски окръжен съд, в частта му по извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на дворно място от 400 кв.м. в [населено място], [община], заедно с построените в него къща на 55 кв.м., маза на 40 кв.м. и лятна кухня на 20 кв.м., като получената от проданта сума се разпредели поравно между В. И. П. и Б. Й. Б.. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1, т.3 ГПК. Молителката изтъква, че делба на имота е допусната между нея и В. П., а Б. Й. Б. е встъпил в делбата по реда на чл. 225 ГПК по време на втората фаза въз основа на това, че е обявен за купувач на притежаваната от молителката ½ ид.ч. от имота при публична продан, проведена по изп.д. № 20157350400097, образувано от него като взискател за дълг на молителката в размер на 22 000 лв., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С влязло в сила решение на Шуменски районен съд по гр.д.№ 786/2015г. в производство по чл. 422 ГПК е отхвърлен иска на Б. Б. против молителката за установяване, че дължи 22 000лв. и с определение на Шуменски районен съд по ч.гр.д. № 54/2015г. издадената заповед за изпълнение е обезсилена. В полза на Р. П. е издаден обратен изпълнителен лист срещу Б. Б. за предаване владението върху ½ ид.ч. от имота. Тъй като участието на Б. Б. в делбата е основано на постановлението за възлагане, което пък се основава на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, които са отменени, то те представляват актове по смисъла на чл. 303, ал.1,т.3 ГПК, които обуславят отмяна на решението по извършване на делбата. Молбата за отмяна е подадена 06.02.2017г. и доколкото молителката твърди, че е уведомена за отмяната на заповедта за изпълнение на 10.11.2016г, то следва да се приеме, че е спазен срока по чл. 305 ал.1, т.3 ГПК. По молбата е внесена държавна такса. Ответникът В. И. П. в писмения си отговор намира молбата за неоснователна. Заявява, че е собственик на имота изцяло въз основа на договор за доброволна делба с Б. Б. и съпругата му. Ответникът Б. Й. Б. също взема становище за неоснователност на искането за отмяна, като изтъква, че независимо от отмяната на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, той продължава да е кредитор на молителката с вземане в размер на 31 141лв. При горните констатации молбата се явява допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Молителката е направила искане за изискване на ч.гр.д. № 54/2015г. и на гр.д. № 786/2015г. на Шуменски районен съд. За настоящето производство са от значение актовете, постановени в тези производства, а те са приложени от молителката. Ако счита за необходимо представянето и на други документи от делата, молителката би могла да се снабди с тях безпрепятствено, тъй като е страна и по двете дела. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.