Решение № 6906 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуален представител срещу Решение № 30986 от 23.09.2025г., постановено по адм. дело № 7014/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № Ц-13/30.06.2023г., в частта му по т.11 от раздел ХІХ на КЕВР, с която е определена    премия във връзка с определена цена по Решение № Ц-12/26.03.2023г. на КЕВР и е върнато делото за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита че съдът не е взел предвид изложените съображения. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се и разноски. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк. Бельова, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - „Варуна“ АД, чрез адв. Церовски в писмен отговор и в съдебно заседание излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът – Фонд „Сигурност за енергийната система“, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на „Варуна“ АД срещу Решение № Ц-13/30.06.2023г., в частта му по т.11 от раздел ХІХ на КЕВР, с която е определена премия за електрическа енергия във връзка с определена цена по Решение № Ц-12/26.03.2023г. на КЕВР. За да приеме този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка е установил следното: Със заповед № З-Е-145/12.04.2023 г. на председателя на КЕВР е била сформирана работна група, която да проучи данните, свързани с определянето на премии за електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Изготвен бил Доклад вх. № Е-Дк-662/22.05.2023 г. относно определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, актуализация на преференциални цени на електрическата енергия, произведена от биомаса и определяне на премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. На 26.05.2023 г. било проведено закрито заседание на КЕВР, на което е било взето решение за приемане на доклада, насрочено било обществено обсъждане на 31.05.2023 г. на основание чл. 14 от ЗЕ, както и закрито заседание на 30.06.2023 г. на което КЕВР да се произнесе с решение. На 31.05.2023 г. било проведено обществено обсъждане, а на 30.06.2023 г. било проведено закрито заседание, на което било прието решение за определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, актуализация на преференциални цени на електрическата енергия, произведена от биомаса и определяне на премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. С Решение № Ц-13/30.06.2023г., в частта му по т.11 от раздел ХІХ на КЕВР, е определена премия в размер на 112,48 лв/mWh във връзка с определена цена по Решение № Ц-12/26.03.2023г. на КЕВР за обособена група руслови, подязовирни, деривационни, с горен или долен изравнител водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 kW. По делото е било приложено Решение № 736/10.02.2022 г. по адм. дело № 3524/2021 г. по описа на АССГ, потвърдено с Решение № 8999/14.10.2022 г. по адм. дело № 3574/2022 г. по описа на ВАС. С влязлото в сила съдебно решение е прогласено за нищожно Решение № Ц-12 от 26.03.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена в размер на 112,48 лв./MWh, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от обособена група руслови, подязовирни, деривационни, с горен или долен изравнител водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW. В раздел ХІХ, т. 11 от процесното решение е посочено, че с него се определя премия във връзка с определена цена с Решение № Ц-12/26.03.2021 г. на КЕВР за обособена група руслови, подязовирни, деривационни, с горен или долен изравнител водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW. Съдът е отменил решението в оспорената му част, като е приел, че при определянето на премията е била взета предвид цена, определена с решение на КЕВР, което е прогласено за нищожно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е направил обосновани изводи за незаконосъобразност на оспореното решение на КЕВР. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3, при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. След като няма ограничение за допустимите пред КЕВР доказателства в производствата по чл. 22 от ЗЕ, то не е съществувала пречка да бъдат изяснени спорните обстоятелства между страните. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8б от ЗЕ Комисията определя ежегодно в срок до 30 юни премии за електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. Правилно в мотивите си съдът се е позовал на § 28, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, според който КЕВР определя премиите, като разлика между определената до влизането в сила на този закон преференциална цена, съответно актуализираната преференциална цена на обекта, и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник. В случая обаче Решение № Ц-12 от 26.03.2021 г. на КЕВР е прогласено за нищожно с влязлото в сила съдебно решение, като именно с него е определена преференциална цена в размер на 112,48 лв./MWh, без ДДС за изкупуване на електрическа енергия, произведена от обособена група руслови, подязовирни, деривационни, с горен или долен изравнител водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, поради което не може да се определи валидна преференциална цена на съответната премия. Следователно, всяко неспазване на императивна норма винаги е основание за отмяна на издадения административен акт като незаконосъобразен. Правилно, съдът е отменил оспореното решение на КЕВР, в частта му по т.11 от раздел ХІХ на КЕВР, с която е определена премия във връзка с определена цена по Решение № Ц-12/26.03.2023г. на КЕВР и е изпратил преписката на КЕВР за ново произнасяне. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви, поради което същите не следва да се повтарят, а на основание чл.222, ал.2 от АПК следва да се извърши препращане към тях. По изложените мотиви, касационната инстанция, намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебни разноски, както и своевременно направеното от страна на касатора възражение за прекомерност на същите по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че КЕВР следва да бъде осъден да заплати на „Варуна“ АД сумата от 511,29 евро съдебни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение