Определение № 2261 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2026 г.

Производството е с правно основание чл.307 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от М. Г. З. от [населено място] молба за отмяна с вх.№ 25002876 от 24.03.2026г. на влязлото в сила решение № 263066 от 13.05.2021г. по в.гр.д. № 104/2021г. на Софийски градски съд /след потвърждаването му с решение № 50189 от 21.12.2022г.по гр.д.№ 3311/2021г.на ВКС/ поради постановяването на решение № 2512 от 25.04.2024г. по в.гр.д.№ 9385/2023г.на СГС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение. Позовава се на основанията по чл.303, ал.1, т.3 и т.4 ГПК. Становището на ответната страна „С Плюс С-С.Тимева“ООД [населено място], представлявано от управителя К., изразено чрез процесуалния представител адвокат Б. е за недопустимост, а при условията на евентуалност и за неоснователност на молбата. Счита, че нито едно от двете посочени основания не е налице, защото липсва както отменен акт, на който съдът да е основал решението си или решение, с което да е разрешен преюдициален въпрос/за да е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК/, така и друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание /за да е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК/. Претендира направените по делото разноски без да представя доказателства за реално извършване на такива. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за недопустима по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл.ГПК е специално извънинстанционно производство, което се прилага относно влезли в сила съдебни решения само при наличие на някое от изчерпателно посочените в закона основания. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по допустимостта й в закрито заседание. Целта е - в открито съдебно заседание да се внесат за разглеждане само молби, за които процесуалната допустимост е била проверена. Редовността на молбата за отмяна /дали релевираните доводи съответстват на посочените от молителя основания за отмяна/ е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно /вж.т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС/. В случая, изложените от молителя фактически доводи не могат да обосноват основанията по чл.303, ал.1, т.3 и т. 4 ГПК, на които се позовава. Основанието по чл.303, ал.1 т.3 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска да е основано на „ постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено“. Съгласно разясненията, съдържащи се в т.1 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС – по смисъла на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК актът, на който е основано решението, чиято отмяна се иска, следва да съдържа произнасяне по преюдициален въпрос - елемент от фактическите обстоятелства, формиращи основанието на иска. В случая това не е така, защото фактите са следните: Настоящата молителка М. Г. З. е била ищец по предявени на 8.06.2020г. искове срещу „С Плюс С-С.Тимева“ООД [населено място] с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК пред РС София. По тях е постановено решение № 20222299 от 12.10.2020г. по гр.д.№ 22824/2020г.на РС София, с което същите са уважени. След последвала въззивна жалба е постановено решението, чиято отмяна сега се иска - решение № 263066 от 13.05.2021г. по в.гр.д. № 104/2021г. на Софийски градски съд, с което е отменен първоинстанционния акт досежно исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 ГПК и е постановено друго, с което тези искове са отхвърлени. Този въззивен акт е потвърден с решение № 50189 от 21.12.2022г.по гр.д.№ 3311/2021г.на ВКС, чиято отмяна също се иска. След влизане в сила на акта, на 12.04.2023г., М. Г. З. е поискала поправка на допусната явна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение № 20222299 от 12.10.2020г. по гр.д.№ 22824/2020г.на РС София. С решение № 20094771 от 21.06.2023г., РС София е оставил без уважение искането. След подадена въззивна жалба е постановено решението, на което сега молителката се позовава - решение № 2512 от 25.04.2024г. по в.гр.д.№ 9385/2023г.на СГС, с което е отменено 20094771 от 21.06.2023г. и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 20222299 от 12.10.2020г. по гр.д.№ 22824/2020г.на РС София, касаещ иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, като е отменено уволнението й ,извършено с предизвестието от 9.03.2020г. по чл.328, ал.1, т.5 КТ“. Следователно – с постановяване на решението за поправка на явна фактическа грешка не е налице произнасяне по преюдициален въпрос - елемент от фактическите обстоятелства, формиращи основанието на иска. Това е така, защото по реда на чл.247 ГПК съдът не може да изменя волята си, а само да отстрани несъответствие между вече формираната в мотивите и изразената в диспозитива идентична воля. Затова - с постановяването на решение № 2512 от 25.04.2024г. по в.гр.д.№ 9385/2023г.на СГС, на което молителката се позовава, не е възможно установяването на различен правен резултат. Липсата на установена промяна на фактическата обстановка, имаща отношение към обстоятелствата, релевантни за основанието на иска, съответно за формирането на друг фактически извод относно спорното правоотношение изключва наличието на основанието, на което молителката се позовав. За да е налице основанието по чл.303, ал.1 т.4 ГПК следва - съгласно приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС – да е налице обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, като е възможна липса на пълен обективен идентитет, ако се установи, че са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Решението по чл.247 ГПК, на което се позовава молителя не се ползва със сила на пресъдено нещо /то няма за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо/. Освен това – решението за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановения акт е решение по същото дело, а не е решение по „друго дело“, по смисъла на чл.303,ал.1 т.4 ГПК. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна се дължат разноски, но пред вид липсата на представени доказателства за реалното им извършване, такива не се присъждат. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение