Определение № 7295 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5457/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Х. К., подадена чрез адв. Първанов срещу Определение № 18011/12.05.2026г. постановено по адм. дело №2726/2026 г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалба му /с характер на искова молба/ с вх. № 6354/23.02.2026 г. по описа на Административен съд София-град и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел исковата молба за недопустима, като е игнорирал обстоятелството, че публичното задължение е установено с влязъл в сила акт за установяване на задължение и административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Оспорва се извода на административния съд, че преклузивният срок по чл. 256, ал. 2 АПК започва да тече от датата на подаване на искането до административния орган. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, не изразява становище по частната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, приема следното: С Определение № 18011/12.05.2026 г., постановено по адм. д. № 2726/2026 г. по описа на Административен съд София-град, е оставена без разглеждане жалба с характер на искова молба, подадена от В. Х. К. срещу твърдяно неоснователно бездействие на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, изразяващо се в неизвършване на дължими фактически действия по приемане и отразяване на плащане на публично вземане съобразно упражненото от него право на избор по чл. 169, ал. 3 ДОПК, и е прекратено производството по делото. За да постанови определението съдът е приел, че въпреки дадените указания с Разпореждане № 16178 от 27.04.2026 г. и постъпилия отговор, обективиран в молба от 28.04.2026 г., не е преодоляна неяснотата относно вида на търсената защита по чл. 256 АПК. Приел е още, че ако се приеме, че се претендира защита по чл. 256, ал. 2 АПК, исковата молба е просрочена, доколкото е подадена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок от подаване на искането до административния орган. Изложил е и съображения, че ответникът не е надлежен да отговаря по иска, тъй като Дирекция „Общински приходи“ при Столична община не е административният орган, който може да бъде осъден по реда на чл. 256, ал. 3 АПК. Настоящият касационен състав намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV на АПК, в две хипотези, които се различават по това, че при първата задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт – чл. 256, ал. 1 АПК, а при втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона – ал. 2 на същата разпоредба. Когато се претендира неизвършване на фактически действия по чл. 256, ал. 2 АПК, неизвършването на фактически действия подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването му до административния орган. В случая в изпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите, жалбоподателят е преодолял неяснотата относно вида на търсената съдебна защита по чл. 256 АПК. Посочил е, че искането е в хипотезата на ал. 2 на чл. 256 АПК, каквато е и правилната квалификация на иска, тай като правото на избор по чл.169, ал.3 ДОПК може да бъде осъществена единствено при подаване не заявление от страна на длъжника. От данните по делото се установява, че искането до административния орган е подадено на 03.02.2026 г., а оспорването на бездействието е извършено на 23.02.2026 г., след изтичане на предвидения в закона 14-дневен преклузивен срок. Неоснователни са доводите в частната жалба, че срокът започва да тече едва след формиране на бездействието на административния орган. Законодателят изрично е свързал началния момент на срока с подаването на искането до органа, поради което съдът не може да приеме различно тълкуване. При наличие яснота относно предмета на искането и при просрочие на производството по чл. 256, ал. 2 АПК липсват предпоставки за разглеждане на спора по същество. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,