Решение № 555 от 29.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 465/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на Е. „С”, представляван от Д. С. М., град В., подадена от пълномощника му адвокат Е. Н., срещу определение от 13.11.2008 г. по гр. д. №276/2008 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 398.50 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Твърди, че въззивният съд неправилно го е осъдил да заплати дължимата държавна такса без преди това да му е бил дал указание за внасяне на същата по подадената от него въззивна жалба. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Според разпоредбата на чл.77 ГПК ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. В случая подадената от Е. „С”, представляван от Д. С. М., въззивна жалба е била разгледана и по нея е постановено решение без да е била внесена дължимата държавна такса от 398.50 лв. Касае се за финансовоправно задължение към бюджета, което се присъжда служебно от съда, като това може да стане и след завършване на делото според цитираната разпоредба. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.