Решение № 5300 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7391/2014 г.

Решение № 5300 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7391/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Деляна Георгиева Рогачева, чрез адв. Мария Димитрова против решение № 531/03.04.2014 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. д. № 1533 по описа за 2013 г. на този съд. В касационната жалба са съдържат съображения за неправилност на решението, като жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че внасяните парични средства в картовата сметка на Деляна Рогачева са с неустановен произход. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което са процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е бил ревизионен акт № 021201474/25.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 145/16.05.2013 г. на началник отдел "Обслужване" в дирекция "ОДОП" Бургас. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, предвид наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2, и т. 5 от ДОПК. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, с който са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. в размер на 13 910 лв. и лихви в размер на 2 564.88 лв. и за д. п. 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. в размер на 16 300 лв. и лихви в размер на 1 318.59 лв., и са присъдени разноски в полза на Д "ОДОП" Бургас в размер на 1 553 лв. При извършване на ревизията било установено, че не са представени документи, доказващи произхода на средствата, внасяни по банковите сметки на РЛ в "Алианц Банк България" АД през периода 2010 г. -2011 г., поради което е прието, че това са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, за което е изпратено уведомление до РЛ, че основата за облагане с данък по ЗДДФЛ за периода 2007 г. -2011 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. В хода на ревизията, от представените от "Алианц Банк България" АД във връзка с ИПДПОТР № 91-00-105/04.06.2012 г. документи, е установено, че през 2010 г. и 2011 г. по банковите сметки на РЛ периодично са внасяни парични средства, като общият им размер за 2010 г. възлиза на 139 100 лв., а през 2011 г. възлиза на 163 000 лв. Като основание за внасяне на сумите в извлеченията от сметки е посочено "Николай Николов", а някъде "Николай Тодоров Николов". Брутният размер на получаваните доходи от трудови правоотношения от РЛ през 2010 г. и 2011 г. видно от служебните бележки, представени от РЛ за 2010 г. са в размер на 2 800 лв., а през 2011 г. в размер на 12 800 лв. Приходните органи приели, че с оглед внесените парични средства по банковите сметки на РЛ за отчетната 2010 г. и 2011 г. е налице несъответствие между финансовото състояние и декларираните приходи или разходи. Във връзка със събраните доказателства (сведение от Николай Николов, декларация от Валентин Каравълчев) е прието, че получените средства попадат в обхвата на чл. 35 вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗДДФЛ - доходи от други източници. Административният съд е приел, че ревизията, проведена по реда на чл. 122 ДОПК, е възложена от компетентен орган, какъвто е и органа издал ревизионния акт, като последния е в изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания. Ревизираното лице надлежно е уведомено по реда на чл. 124 ДОПК за установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК, дадена му е реална възможност за защита и представяне на доказателства. Съдът приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби. При пълно изяснена фактическа обстановка съдът е направил фактически извод, а именно че посочените в РА суми, за които приходните органи са приели, че са с неустановен произход, са внесени в банковите сметки от Николай Николов. Приел е също, че произходът на внесените средства от това лице не се установява по отношение на техния произход, поради което правилно органите по приходите приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се прави възражение относно изводите на съда, че извършените внасяния по банковите сметки на задълженото лице, от които са покривани задълженията за ремонт и разходи за екскурзии, съставляват изключителна лична собственост, а не съпружеска имуществена общност, поради което при определяне на данъчната основа за съответния данъчен период следва да бъде включена цялата част от тях. Излагат се доводи, че внасяните парите са СИО, поради което неправилно са били включени в данъчната основа изцяло, а приетото от съда е в противоречие с материалния закон и установената съдебна практика. По така направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Оплакванията са неоснователни. Не е спорно по делото, че през ревизирания период РЛ е била омъжена и е живеела в едно домакинство със съпруга си, както и че при определяне на извършените разходи, са отчетени нейните лични разходи, но не са отчетени разходите на съпруга й. Това е така, тъй като на националната правна уредба не е познат института на семейното подоходно облагане. Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност Семеен кодекс (отм.). При действието на чл. 19, ал. 1 СК (отм.), СИО като съпритежаване на права, се разпростира само върху правото на собственост, другите вещни права, както и върху вземанията по парични влогове, ако са придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Придобитите от съпруга доходи, освен ако не се трансформират в права по чл. 19, ал. 1 СК (отм.), не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК (отм.). За права, вън от обхвата на СИО са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презюмира. Режимът на съпружеската имуществена общност по новия СК е дефиниран в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК и според нея вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. От тълкуването на тази разпоредба следва, че влоговете са изключени от режима на СИО. Необходимо е изрично да бъде посочено, че в конкретния случай е приложима и презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. При преценка правилността на обжалваното съдебно решение следва да се има предвид именно разместената доказателствена тежест в резултат от законовата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че за установено наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и правилно прилагане на процедурата по уведомяване на ревизираното лице за тези обстоятелства. Следователно е налице повече от една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 ДОПК, а именно тези по т. 2 и т. 5, според които органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато има данни за укрити приходи и документите, необхдими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени. Следователно на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации в РА следва да се считат за верни до доказване на противното. При определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК органите по приходите използвали всички относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е изложил непротиворечиви мотиви за установената от него фактическа обстановка, коти кореспондират със събраните по делото доказателства. Административен съд-Бургас е постановил правилно решение, обосновано въз основа на съвкупен анализ на събраните доказателства и в съответствие с материалния и процесуалния закон. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция не следва да бъдат присъждани разноски за нито една от страните по спора, независимо от направените искания. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение