Определение № 9016 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на И. Б. Я. против определение от 08.07.2026 г., постановено по адм. д. № 778/2026 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на район „Младост“ - община Варна, в писмено становище, излага съображения за основателност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - И. И. С., Р. Б. И. и К. И. И., в писмен отговор, оспорват частната жалба. Молят обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение първоинстанционният съд оставя без уважение искането на И. Б. Я. за конституирането му като заинтересувана страна по делото. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И. И. С., Р. Б. И. и К. И. И. против заповед на кмета на район „Младост“ – община Варна, с която на основание чл. 196, ал. 3 вр. чл. 195, ал. 6 ЗУТ, е наредено на жалбоподателите да премахнат сграда с [идентификатор], находяща се в ПИ с [идентификатор] по КК на гр. Варна, тъй като сградата е опасна за живота и здравето на гражданите, застрашена е от самосрутване и не може да се поправи, заздрави или ремонтира и не отговаря на санитарно-хигиените норми. И. Я. се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор] и на сграда с [идентификатор]. Право на собственост или ограничени вещни права върху сградата, разпоредена за премахване, същият не притежава. При тези данни изводите на първоинстанционния съд, че И. Я. не е заинтересувана страна, е законосъобразен. Задължението за поддържане на строежите в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1-3 ЗУТ, е върху техните собственици – чл. 195, ал. 1 ЗУТ. Съответно страни в производството по реда на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ за премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи са органът и собственикът на строежа – по аргумент и от чл. 196, ал. 3 от закона. Заинтересованите страни в административния процес са лица, които по собствено желание или по искане на някоя от страните имат право да участват в чужд процес, за да постигнат благоприятно решение за една от главните страни. Встъпването или конституирането на такива лица в процеса е свързано с правен интерес, който следва от материалноправните отношения, които тези лица имат със страната, на която искат да помагат. В случая частният жалбоподател не са намира със собствениците на разпоредената за премахване сграда в материалноправни отношения, които да позволят конституирането му като заинтересована страна по делото. Производството по делото е образувано по оспорване на индивидуален административен акт, в който като страни следва да бъдат конституирани жалбоподателите – адресати на акта и органът, издал административния акт. В случая частният жалбоподател няма гарантирано право на участие в чужд процес. Следователно като оставя без уважение искането на И. Я. за конституирането му като заинтересувано страна по делото, първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл 36, ал. 3 и 4 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се осъди И. Б. Я. да заплати на адв. М. Томов сумата 320 евро представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от ответниците в настоящото производство е неоснователно, тъй като интересите и на тримата представлявани е еднакъв, а настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност. По изложените съображения и на основание. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,