Определение № 5139 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1038/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на П. В. С. и А. А. К., в качеството им на адвокати и членове на Висшия адвокатски съвет /ВАдС/, срещу определение № 25691 /02.12.2024 г. по адм. дело № 11285/2024 г. на Административен съд София град/АССГ/. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на адвокати С. и К. срещу решение на ВАдС, обективирано в „Официална позиция“ от 16.10.2024г. Частните жалбоподатели поддържат, че съдът неправилно е оставил жалбата им без разглеждане като недопустима по съображения, че е насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване по съдебен ред и при липса на правен интерес за жалбоподателите от оспорването, поради което и на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК е постановил обжалвания резултат. Излагат доводи, че обжалваната „официална позиция“ е административен акт, който носи белезите на общ административен акт според дефиницията на чл. 65 АПК и съответно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С правилата се ограничават правата на членовете на ВАдС със съвещателен глас. Ответникът по частната жалба – Висшия адвокатски съвет, чрез процесуалния си представител, представя писмено възражение, в което изразява становище, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното определение АССГ е приел, че жалба на адвокатите С. и К. срещу изразената от АдвС официална позиция по отношение публикация във вестник „Капитал“ от 15.10.2024 година е недопустима на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК поради това, че е насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване по съдебен ред и при липса на правен интерес на жалбоподателите от търсената съдебна защита. Съдът е направил правни изводи, напълно споделяни от настоящата съдебна инстанция, че изразеното от ВАдС становище, касаещо конкретна публична статия не съдържа белезите на индивидуален административен акт- издадено е от колективен орган, който не е част от изпълнителната власт и с него не се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани и организации. Обосновано е прието, че изявлението не представлява и общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК- няма за адресат неограничен кръг от правни субекти и не е с еднократно правно действие. Аналогично е прието, че становището на ВАдС не е и подзаконов нормативен акт/ съобразно нормата на чл.75 АПК/- не предписва норми за поведение или нови правила за членовете на съвета. Обоснован е и изводът на съда, че с оглед конституционно закрепеният принцип /чл.134 от Конституцията на Република България/ за свободна, независима и самоуправляваща се адвокатура и липсата на законово уредена обща възможност за обжалване решенията на ВАдС. Съгласно постоянната съдебна практика на Върховния касационен съд съдебен контрол над актовете на адвокатурата е допустим само в изрично предвидените в закона случаи, между които изразяването на публична позиция не е. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделене, намира, че обжалваното определение е законосъобразно. Предвид изложеното, определението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение