Решение № 7911 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3304/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

Касационна жалба от Ш. А. К. от [населено място], общ. Джебел, обл. Кърджали против Решение № 278/10.02.2026 год., постановено по административно дело № 264/2025 год. по описа на Административен съд – Кърджали в частта с която е отхвърлена жалбата против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 02-090-6500/13153#8 от 27.02.2024 год., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, както и в частта за разноските. Заявено е твърдение, че съдебното решение в оспорената му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

В подкрепа на горните твърдения се оспорва извода на съда, че по отношение на посочените и заявени 20 бр. БЗС/парцели е налице основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), тъй като за парцели 56589-39-4-1, 56589-358-3-1, 56589-248-3-1 и 57947-28-4-1 с влязъл в сила съдебен акт са установени визираните в таблицата площи, които са останали извън окончателния специализиран слой ПДП, а за останалите 16 броя не е налице оспорване на Заповед № РД 09-228 от 28.02.2020 год. на министъра на земеделието, горите и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой ПДП. Оспорен е и извода на съда по отношение на т. 3 – двойно заявени площи, за които няма регистрирано правно основание и останало неразрешено застъпване, където са отнесени площи от парцели 57947-28-4-1, 68120-221-7-1 и 56589-358-3-1, за които съдът е приел наличието на хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП – Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схеми за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено.

По повод така формираните изводи на първоинстанционния съд, оспорващия е заявил, че в случая не са спазени указанията, дадени в мотивите на Решение № 3268/27.03.2025 год., постановено по административно дело № 159/2025 год. по описа на Върховен административен съд. В тази връзка се твърди, че първоинстанционния съд е извършил служебна проверка в Системата за електронни услуги (СЕУ), но не става ясно какво точно е констатирал в резултат на тази проверка. Твърди се, че преценката за законосъобразност на оспореното УП следва да се извърши въз основа на всички възражения на жалбоподателката Ш. К..

Оспорен е и извода на съда, че от писмо с изх. № 10-413/18.10.2019 год. и писмо изх. № 10-165/18.02.2020 год. на зам. министъра на земеделието се установява, че за посочените 18 бр. от заявените парцели е налице основанието по чл. 43, ал. 3, т. 7 от ЗПЗП, т.е. за липса на правно основание. Твърди се, че съдът не е отчел факта, че въпросните две писма не са връчени на жалбоподателката К., поради което основанието по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП не е налице и отказа за финансово подпомагане за тези парцели е незаконосъобразен.

Оспорването е допълнено и с твърдението, че съдът е постановил решението си, без да приобщи по делото и обсъди всички доказателства, събрани при предходните обжалвания на предходните УП, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Допълнено е и с твърдението, че мотивите на съдебното решение са формални на база неправилно възприетите факти и не дават конкретни и ясни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя, което съставлява нарушаване на чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява, като чрез процесуалния си представител е подал молба, в която е заявил, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, поддържа касационната жалба, развива доводи по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.

Касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез представител по пълномощие – старши юрисконсулт К. Милева срещу Решение № 278/10.02.2026 год., постановено по административно дело № 264/2025 год. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта с която е отменено Уведомително писмо изх. № 02-090-6500/13153#8 от 27.02.2024 год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, издадено от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта с която са постановени намаления на исканите суми, както следва: по мярка 13.2/НР2- намаления в размер на 689,42 лева; по СЕПП – намаления в размер на 3 338,98 лева и е върната преписката на административния орган за произнасяне при спазване дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Заявено е твърдение, че съдебното решение в оспорената му част е неправилно, поради несъобразяване с предписанията на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба са развити обстоятелствени мотиви за съответствието на административния акт, в отменената му част с изискванията за форма и съдържание, както и липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват неговата незаконосъобразност. Твърди се също, че оспореното уведомително писмо, в отменената му част е мотивирано в достатъчна степен, като позоваването на цитирани справки, проверки и т.н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си.

В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на съдебното решение в частта му с която са постановени намаления на исканите суми, както следва: по мярка 13.2/НР2 – намаления в размер на 689,42 лева; по СЕПП – намаления в размер на 3 338,98 лева. Заявено е и искане за присъждане на разноски и в двете съдебни инстанции, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява, като чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулта К. Милева е депозирал писмено становище, в което не възразява да се даде ход в него отсъствие, заявява, че поддържа касационната жалба по заявените доводи и формулира искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, като предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и като съобрази закона, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – Кърджали е отменил Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с изх. № 02-090-6500/13153#8 от 27.02.2024 год., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта му, с която са постановени намаления на исканите суми по Подмярка 13.2/HP2 – намаления в размер на 689,42 лв. и по СЕПП – намаления в размер на 3338,98 лв., отхвърлил е жалбата на Ш. А. К. против УП в останалата му част и е изпратил преписката на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по депозираното Заявление за подпомагане 2019 – Форма за физически лица с УИН 09/310519/24842 на Ш. А. К., съобразно изложените мотиви в съдебния акт. Със съдебния акт, в полза на страните са присъдени разноски, с оглед уважената, респ. отхвърлената част на оспорването.

При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна следното:

Ш. А. К. е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ 221699 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ като за Кампания 2019 год. е подала Заявление за подпомагане 2019 – Форма за физически лица, до Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, с УИН 09/310519/24842 от 15.05.2019 год., вкл. и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” 2019 год. В заявлението е формулирано искане за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП); по Схемата за преразпределително плащане (СПП); по Схема за плащане на Селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); по Мярка 10 „Агроекология и климат”; по Мярка 13.1 - подмярка/HP1 „Компенсаторни плащания в планински райони” и по Мярка 13.2 - подмярка/НР2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения”. Към заявлението е приложена Таблица на използваните парцели 2019 год., в която са описани общо 74 парцела.

На 07.06.2019 год. Ш. А. К. е подала последващо Заявление за подпомагане 2019 – Форма за физически лица, до Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, с УИН 09/310519/24842 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” 2019 год. На 07.06.2019 год., от страна на К. е подадено и Заявление за подпомагане 2019 – Форма за физически лица, до Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция, с УИН 09/310519/24842 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат” 2019 год. Към това заявление е приложено и обяснение от К., в което е декларирано, че през текущата кампания намалява площта на част от парцелите с поет агроекологичен ангажимент, по причина - неправилно очертаване през предходната кампания и попадане на площи извън слой ДПП (допустими площи за подпомагане).

Във връзка с така подадените заявления, до Ш. К. е изпратено УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019, с изх. № 02-090-6500/13153 от 04.08.2021 год., с което са наложени различни намаления на исканите суми по схемите и мерките, по които К. е кандидатствала, като сумарно, общият размер на намаленията, според отразеното в колона 3 на Таблица 1 от писмото, възлиза на 6 283,81 лева.

Така постановеното УП е оспорено от Ш. К. пред Административен съд – Кърджали, който с Решение № 234 от 01.12.2021 год. по а.д. № 228/2021 год. по описа на съда е отменил оспореното УП и е изпратил административната преписка на заместник-изпълнителния директор на ДФ „3емеделие”, за ново произнасяне по Заявлението за подпомагане. След проведено касационно оспорване, с Решение № 3004/31.03.2022 год. по а. д. № 980/2022 год., Върховният административен съд (ВАС) е обезсилил Решение № 234 от 01.12.2021 год. по а. д. № 228/2021 год. на Административен съд – Кърджали, в частта, с която е отменено УП, в частта му, с която по подаденото от Ш. А. К. заявление са оторизирани суми по: Подмярка 13.1/HP1 – 1 899,28 лева, Подмярка 13.2/НР 2 – 2 420,30 лева, СЕПП – 9 400,17 лева, СПП – 4 057,62 лева, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) – 7 106,04 лева, Възстановяване от ФД – 238,7 лева и в частта, в която по подаденото от Ш. А. К. заявление са изплатени суми по Подмярка 13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР2, СЕПП, СПП, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Възстановяване от ФД, в общ размер 25 122,11 лева. Със съдебното решение, касационната инстанция е оставила в сила Решение № 234 от 01.12.2021 год. по а.д. № 228/2021 год. на Административен съд – Кърджали, в останалата му част.

С оглед така постановените съдебни актове, зам. изпълнителния директор на ДФЗ е издал последващо УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019, с изх. № 02-090-6500/13153#4 от 28.09.2022 год., с което са оторизирани отново същите суми по заявените от Ш. К. за подпомагане схеми и мерки, както и са наложени идентични намаления на заявените суми, както предходното, отменено в тази му част уведомително писмо. Така постановеното второ УП също е обжалвано пред Административен съд – Кърджали, който с Решение № 14 от 12.01.2023 год., постановено по а. д. № 457/2022 год. е отменил оспорения акт в частта му, с която са намалени суми, общо в размер на 6 283,81 лева, съобразно колона 3 на табл. 14 от УП и преписката отново е изпратена на административния орган за ново произнасяне. След проведено касационно оспорване, с Решение № 11483/22.11.2023 год. по а. д. № 1707/2023 год. на ВАС, първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила.

В изпълнение на постановените съдебни актове, зам. изпълнителният директор на ДФЗ е издал поредното УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с изх. № 02-090-6500/13153#8 от 27.02.2024 год., по подаденото от Ш. К. заявление за подпомагане с УИН 09/310519/24842, за кампания 2019. Писмото е обжалвано пред Административен съд – Кърджали, който с Решение № 1501/18.11.2024 год. по а.д. № 106/2024 год. е обявил същото за нищожно в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, доколкото е постановено в противоречие с постановените и влезли в сила съдебни актове. С Решение № 3268/27.03.2025 год. по а.д. № 159/2025 год. на ВАС, първоинстанционното съдебно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административния съд - Кърджали. В мотивите на отменителното решение е прието, че не са налице основанията за нищожност по чл. 177, ал. 2 от АПК, доколкото в новото УП, административният орган е изпълнил указанията на ВАС. В този смисъл е върнал делото на първоинстанционния административен съд за извършване на дължимата проверка за законосъобразност на оспореното УП на всички основания по чл. 146 от АПК.

При тези фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е посочил, че предмет на преценка за законосъобразност е УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с изх. № 02-090-6500/13153#8 от 27.02.2024 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което по подаденото от Ш. К. заявление за подпомагане с УИН 09/310519/24842, за кампания 2019 са оторизирани суми, както следва: По Подмярка 13.1/HP 1 – искана сума 3 170,55 лв. – намаления 1 271,27 лв. – оторизирана сума – 1 899,28 лв.; По Подмярка 13.2/HP 2 – искана сума 3 109,79 лв. – намаления 689,42 лв. – оторизирана сума – 2 420,3 лв.; По СЕПП – искана сума 12 739,15 лв. – намаления 3 338,98 лв. - оторизирана сума 9 400,17 лв.; По СПП – искана сума 4 116,6 лв. – намаления 58,26 лв. – оторизирана сума 4 057,62 лева; По Схема за плащане на Селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) - искана сума 8 031,2 лв. – намаления 925,16 лв. – оторизирана сума 7 106,04 лв. и Възстановяване от ФД – искана сума 238,7 лв. – оторизирана сума 238,7 лв. По същество, с оспореното писмо е отказано искане за подпомагане в общ размер на 6 283,81 лева.

При така очертания предмет на оспорване, съдът е приел от правна страна, че оспореното УП е постановено от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, като в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съдържа фактическите и правни основания за извършеното намаление на сумите за подпомагане. Развити са и мотиви за липсата на допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила при постановяване на оспорения административен акт.

Относно материалната законосъобразност на административния акт, съдът след анализ на данните в Таблица 1: „Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019, след извършени проверки за допустимост на площите“, обективирани в оспореното УП е приел, че намаленията за всеки един от посочените в Таблица 1 парцели, съгласно въведените данни в колона 10, са наложени на три основания: 1. Площи без правно основание; 2. Площ извън допустимия по СЕП слой и 3. Двойно заявени площ, за които няма регистрирано правно основание, както и останало неразрешено застъпване.

По отношение на първото основание за направеното от административния орган намаление – площи без правно основание, съдът е посочил, че същото е относимо към следните парцели: 68120-111-1-3, 56589-358-3-1, 57947-28-4-1, 56589-263-1-1, 56589-39-4-1, 68120-221-7-1, 20746-211-2-1, 62654-125-1-1, 56589-288-1-1, 56589-248-4-1, 56589-369-2-1, 56589-326-1-1, 20746-211-1-1, 20746-155-2-1, 56589-248-3-1, 24774-230-2-1, 24774-6-1-1, 40676-151-1-1. След анализ на приложените по делото доказателства, съдът е формирал извод, че по отношение тези общо 18 броя парцели, е налице основанието по чл. 43, ал. 3, т. 7 от ЗПЗП, посочено в кол. 10 „причини за наддеклариране“ на таблица 1 към УП за оторизация. В подкрепа на този извод, съдът се е позовал на представените по делото Писмо с изх. № 10-413/18.10.2019 год. на заместник-министър на земеделието, храните и горите, ведно с данни за процесните парцели, с площ на земеделския парцел без правно основание и площ с правно основание, изготвени в табличен вид, както и Писмо с изх. № 10-165/18.02.2020 год. на заместник-министър на земеделието, храните и горите, ведно с данни за процесните парцели, с площ на земеделския парцел без правно основание и площ с правно основание, изготвени в табличен вид.

По отношение на второто основание на административния орган за извършеното намаление - площ извън допустимия по СЕП слой, съдът е посочил, че това основание касае следните заявени парцели: 68120-111-1-3, 56589-358-3-1, 57947-28-4-1, 59063-100-1-4, 56589-263-1-1, 56589-39-4-1, 68120-221-7-1, 20746-211-2-1, 62654-125-1-1, 54293-38-4-2, 56589-369-2-1, 56589-326-1-1, 57039-46-1-2, 48845-13-1-3, 48845-13-3-1, 20746-211-1-1, 48845-13-2-1, 56589-248-3-1, 24774-6-1-1, 54393-34-2-1, 48845-103-3-2 и 24774-229-3-1. След анализ на приложените по делото доказателства, съдът е формирал извод, че по отношение на 20 от така посочените 22 броя заявени за подпомагане парцели, е налице основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (в редакцията на нормата с ДВ, бр. 2 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., отм., бр. 102 от 2022 г.). Развити са и мотиви, съгласно които, не е налице посоченото основание по отношение на парцели 57039-46-1-2 (0.01 ха) и 68120-111-1-3 (0.41 ха), за които то е приложено, както и за недоказано, че съответната отразена площ от двата парцела, попада извън СЕПП. С оглед на това е прието, че отказът за подпомагане по отношение на парцели 57039-46-1-2 и 68120-111-1-3, се явява незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон, докато по отношение на останалите 20 бр. БЗС/парцели, е налице основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и отказът за подпомагане е постановен в съответствие с материалния закон.

По отношение на третото основание за извършеното намаление – двойно заявени площ, за които няма регистрирано правно основание и останало неразрешено застъпване, съдът е посочил, че същото е относимо към парцелите 57947-28-4-1, 68120-221-7-1 и 56589-358-3-1. Относно тази част на административния акт, съдът е приел наличието на хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, като при формиране на този извод се е позовал на извършената служебна справка на електронната страница на Държавен фонд „Земеделие“ на адрес: https://old.dfz.bg/bg/prescentar/to_2019_news/-2019-kampania-krastosani-proverki-prikluchi/. В резултат на така извършената проверка, съдът е приел за доказано твърдяното от органа застъпвания за трите парцела, като по отношение на парцели 57947-28-4-1 и № 68120-221-7-1 не са установени регистрирани правни основания и застъпването е отстранено от площите на К., а за парцел 56589-3 5 8-3-1 са установени правни основания и за двете страни и застъпването не е отстранено.

В съответствие с така обективираните мотиви, съдът е формирал решаващ извод, че УП с изх. № 02-090-6500/13153#8 от 27.02.2024 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ „Земеделие“, в частта му, с която са постановени намаления на исканите суми по Подмярка 13.2/HP 2 – намаления в размер на 689,42 лв. и по СЕПП – намаления в размер на 3 338,98 лв. се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази му част. В останалата част обжалваното УП е прието за законосъобразно, поради което жалбата против него е приета за неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимост от повторното им възпроизвеждане.

Споделими са и мотивите на Административен съд – Кърджали относно материалната законосъобразност на оспореното УП.

Анализът на съдържанието на оспорения административен акт и в частност на колона 10 от Таблица 1: „Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019, след извършени проверки за допустимост на площите“, показва, че действително административния орган е формулирал три причини за наддеклариране, както следва:

• площи без правно основание, в хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 7 от ЗПЗП, към които са отнесени парцелите: 68120-111-1-3, 56589-358-3-1, 57947-28-4-1, 56589-263-1-1, 56589-39-4-1, 68120-221-7-1, 20746-211-2-1, 62654-125-1-1, 56589-288-1-1, 56589-248-4-1, 56589-369-2-1, 56589-326-1-1, 20746-211-1-1, 20746-155-2-1, 56589-248-3-1, 24774-230-2-1, 24774-6-1-1, 40676-151-1-1;

• площи извън допустимия по СЕП слой в хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (в относимата редакцията ДВ, бр. 2 от 2018 год., отм., бр. 102 от 2022 год.), към която са причислени парцелите: 68120-111-1-3, 56589-358-3-1, 57947-28-4-1, 59063-100-1-4, 56589-263-1-1, 56589-39-4-1, 68120-221-7-1, 20746-211-2-1, 62654-125-1-1, 54293-38-4-2, 56589-369-2-1, 56589-326-1-1, 57039-46-1-2, 48845-13-1-3, 48845-13-3-1, 20746-211-1-1, 48845-13-2-1, 56589-248-3-1, 24774-6-1-1, 54393-34-2-1, 48845-103-3-2 и 24774-229-3-1;

• двойно заявени площи, за които няма регистрирано правно основание, както и останало неразрешено застъпване в хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, към която са причислени парцелите: 57947-28-4-1, 68120-221-7-1 и 56589-358-3-1.

По отношение на първата категория причини за наддеклариране - площи без правно основание, в хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 7 от ЗПЗП, настоящата касационна инстанция намира за правилен извода на съда, относно законосъобразността на постановения от административния орган отказ. В случая, по делото са приложени писмо с изх. № 10-413/18.10.2019 год. и писмо с изх. № 10-165/18.02.2020 год. – и двете подписани от на заместник-министър на земеделието, храните и горите, ведно с приложени към тях данни за процесните парцели, с площ на земеделския парцел без правно основание и площ с правно основание, изготвени в табличен вид. Именно въз основа на информацията, съдържаща се в приложенията към цитираните писма, зам.изпълнителния директор на ДФЗ е формирал извод, че посочените в УП парцели се явяват такива без правно основание. Така формирания извод изцяло съответства на нормативната регламентация. В този смисъл следва да се посочи, че в текста на чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП е въведено изискването, земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани съгласно чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Ал. 4 от същия текст указва, че правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието и храните, като ал. 5 допълва, че Министерството на земеделието и храните степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи. В чл. 41, ал. 7 от ЗПЗП е указано, че след изтичането на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5, Разплащателната агенция извършва административна проверка на всички подадени заявления за подпомагане, за които системата е генерирала предупреждение за грешка. При проверката се съпоставят данните от заявленията за подпомагане с данните по ал. 5 за спазване на изискванията по ал. 3 и 4. В ал. 8 на същата разпоредба е предвидено, че когато при проверката по ал. 7 се установят заявени без правно основание за ползване земеделски земи, Разплащателната агенция извършва географско определяне на площта и местоположението им. В този случай Министерството на земеделието и храните предоставя допълнителна информация на Разплащателната агенция. Текстът на чл. 41, ал. 9 от ЗПЗП изрично указва, че когато при извършване на проверката по ал. 7 и 8 не бъде установено регистрирано правно основание съгласно ал. 4, Разплащателната агенция прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3.

Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност, доколкото данните за парцели без регистрирано правно основание за ползване на земеделските земи се регистрира в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието и храните и след като при извършената проверка, резултатите от която са обективирани в цитираните по-горе две писма на заместник-министъра на земеделието, храните и горите е посочено, че процесните парцели се ползват без правно основание, то административния орган в изпълнение на задължението му, вменено с чл. 41, ал. 9, във вр. с чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП е отказал плащане по схемите в хипотезата на т. 7 - кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи.

Неоснователни са обективираните в касационната жалба на Ш. К. твърдения, че формирания от съда извод за законосъобразност на УП в тази му част е неправилен, доколкото цитираните две писма на заместник-министъра на земеделието, храните и горите не са били връчени на жалбоподателката. В случая, цитираните две писма са изготвени в резултат на нормативно регламентирана процедура по извършване на административна проверка, която нормативно регламентирана процедура не предвижда нито възможност, нито задължения за уведомяване на земеделския стопанин. От цитираните по-горе разпоредби се установява задължението на Министерството на земеделието и храните да предоставя информация за наличието на правно основание, регистрирано в специализирания софтуерен продукт единствено на ДФЗ. Адресат на тези писма е изпълнителния директор на ДФЗ и като част от нормативно регламентираната процедура за извършване на административни проверки, тези писма не подлежат на оспорване и съдебен контрол.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за законосъобразно оспореното съдебно решение в тази му част.

Споделими са мотивите на първоинстанционния административен съд и по отношение на втората категория причини за наддеклариране - площи извън допустимия по СЕП слой в хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. В този смисъл, правилно и законосъобразно, съдът позовавайки се на Решение № 6602/02.06.2021 год., постановено по административно дело № 2266/2021 год. на Върховния административен съд е приел, че по отношение на 20 от посочените общо 22 заявени за подпомагане парцели за 2019 год., е налице основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (в относимата редакция). Съгласно нормативната разпоредба, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година.

От доказателствата по делото се установява, че след проведено от страна на Ш. К. съдебно оспорване на Заповед № РД-09-228/28.02.2020 год. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“ за Кампания 2019, с окончателно и влязло в сила съдебно решение е прието, че парцели 56589-39-4-1, 56589-358-3-1, 56589-248-3-1 и 57947-28-4-1 са останали извън специализирания слой. По отношение на останалите 16 парцела, Заповед № РД 09-228/ 28.02.2020 год. на министъра на земеделието, храните и горите не е била оспорена от страна на К., поради което същата е влязла в сила, относно останалите извън специализирания слой парцели - 56589-358-3-1, 57947-28-4-1, 59063-100-1-4, 56589-263-1-1, 56589-39-4-1, 68120-221-7-1, 20746-211-2-1, 62654-125-1-1, 54293-38-4-2, 56589-369-2-1, 56589-326-1-1, 48845-13-1-3, 48845-13-3-1, 20746-211-1-1, 48845-13-2-1, 56589-248-3-1, 24774-6-1-1, 54393-34-2-1, 48845-103-3-2 и 24774-229-3-1.

Правилен и съответен на влезлите в сила съдебни решения е и извода на първоинстанционния административен относно незаконосъобразността на извода на административния орган, относно наличието на хипотезата по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП по отношение на парцели 57039-46-1-2 и 68120-111-1-3. В тази връзка, неоснователни са възраженията на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, обективирани в касационната жалба, доколкото при формиране на този си извод по отношение на парцел 68120-111-1-3, съдът се е позовал на Решение № 247/08.12.2020 год. по а.д. 125/2020 год. на Административен съд – Кърджали, с което е била отменена посочената заповед, в частта й относно този парцела, като такъв, останал извън окончателния/специализирания слой. Съдебното решение, в тази му част не е било оспорено пред касационната инстанция и я влязло в сила. По отношение на парцел 57039-46-1-2, обосновано съдът се е позовал на таблица, приложена по административно дело № 125/2020 год., съдържаща данни за заявените от Ш. К. парцели за кампания 2019 год., съответно номер на парцела, декларирана площ и площ на съответния парцел, извън окончателния обхват на слой ПДП 2019 год., в която таблица, за този парцел е въведена нулева стойност относно площ, извън окончателния обхват на слой ПДП 2019 год.

Предвид горното и в съответствие с приложените по делото доказателства, законосъобразен се явява извода на първоинстанционния съд, че хипотезата по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП не е налице по отношение на парцели 57039-46-1-2 и 68120-111-1-3.

По отношение на третата категория причини за наддеклариране - двойно заявени площ, за които няма регистрирано правно основание, както и останало неразрешено застъпване в хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, към която са причислени парцелите 57947-28-4-1, 68120-221-7-1 и 56589-358-3-1, настоящият съдебен състав намира за законосъобразен извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния административен съд.

Правилен и съответен на действителните фактически установявания се явява извода на съда относно констатираните застъпвания за трите парцела 57947-28-4-1, 68120-221-7-1 и 56589-358-3-1, заявени за подпомагане от Ш. К., които са отразени в публикуваните резултати от кръстосаните проверки, при което застъпване не е отстранено. Тази констатация е формирана въз основа на указаната от ВАС в отменителното решение и извършена от съда справка на електронната страница на Държавен фонд „Земеделие“ на адрес: https://old.dfz.bg/bg/prescentar/to_2019_news/-2019-kampania-krastosani-proverki-prikluchi/. Разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП указва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. В този смисъл и с оглед фактическите установявания на съда относно наличието на застъпване в заявените за подпомагане земеделски площи, което не е отстранено, правилно зам. изпълнителния директор на ДФЗ е отказал оторизиране на заявената субсидия за тези площи.

В съответствие с така изложените мотиви, не са налице заявените от двамата касатори касационни основания за отмяна, поради което оспореното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби, такива не се дължат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,