Определение № 3016 от 08.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1347/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Р. М., чрез адв. П., срещу решение № 634 от 29.11.2023 г., постановено по гр. д. № 640/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 804 от 16.06.2023 г. по гр. д. № 832/2022 г. на Районен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за промяна на вписваните в акта за раждане данни за гражданско състояние относно пола, имената и единния граждански номер. В касационната жалба са релевират оплаквания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос, който съобразно с правомощията на касационния съд следва да бъде обобщен по следния начин: може ли съдът да допусне правна промяна на пола, вписан в актовете за гражданско състояние. Прокуратурата на Република България и [община] не изразяват становище. Върховният касационен съд, при извършената преценка за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното: Производството е охранително, образувано по молба за промяна на пола, както и за извършване на съответната промяна в данните относно имената и ЕГН на Б. Р. М., на 22 години към датата на завеждане на делото. Молителката е транссексуално лице, родено с външни полови белези на лице от женски пол и записано в регистрите като такова. От дете се самоопределя като момче. Настоява да я наричат с мъжкото име Б. и определя себе си като мъж. Изпитва дискомфорт в ежедневието си при необходимост от показване на личната си карта, тъй като посочените в документа за самоличност данни за пол не съответстват на външния вид на лицето. При необходимост от легитимиране изпитва пречки за социална адаптация. Според приетата съдебно-психиатричната и сексологична експертиза лицето е с външен вид и поведение на мъж, но със запазени първични и преобладаващи вторични полови белези, характерни за женския пол. Налице са категорични данни за разстройство на половата идентичност – транссексуалност, датиращо от детско-юношеска възраст, като фазата на развитие е „предтранзиторна“, при която лицето не се е подложило на медицински процедури, свързани със смяна на пола, нито на медикаментозно лечение, като напр. хормонална терапия, но състоянието е необратимо и не подлежи на медикаментозно или психотерапевтично лечение. Самосъзнанието и самоопределянето на лицето е мъжко, т.е. убедено е в принадлежността си към мъжкия пол. При тези данни за да постанови обжалваното решение въззивният съд се е позовал на Решение № 15 от 26.10.2021 г. по конст. дело № 6/2021 г. на Конституционния съд на Република България по въпроса за съответствието на чл. 8 от КЗПЧОС и чл. 7 от ХОПЕС с понятието „пол“, което по конституция може да се разбира единствено в неговия биологичен смисъл. Съобразил е също така Тълкувателно решение № 2/20.02.2023 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ВКС, ОСГК, според което по задължителен за съдилищата начин е дадено тълкуването, че чл. 8 от ЕКЗПЧОС не намира пряко приложение във вътрешното право на страната, което не допуска възможност съдът да разреши промяна на данните относно пола в актовете за гражданско състояние на молител, който е транссексуален. Приел е, че дори разпоредбата на чл. 8 ЕКЗПЧОС да бе пряко приложима, молбата отново се явява неоснователна, тъй като не са налице установените в практиката на ВКС предпоставки за промяна на данните относно пола в съставените актове за гражданско състояние, а именно – медицинския и юридическия критерий, доколкото липсват категорични данни за необратим процес на трансформиране на пола, основан на зряло, добре обмислено и отговорно решение. В тази връзка съдът е приел, че мотивацията на лицето не е достатъчна. Посочил е, че молителят като облекло и прическа се старае да се причисли към мъжкия пол, но реално притежава първични и вторични женски полови белези, така че промяната на пола би внесла объркване в обществото, особено при последващ отказ на лицето от тази промяна. На последно място въззивният съд е подчертал, че промяната на пола би била във вреда и на самия молител, тъй като по този начин лицето би се лишило от лечение на болести на половата система, каквато всъщност има. С определение от 18.11.2024 г. настоящото производство е спряно до произнасяне на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване от друг състав на ВКС, по което е образувано дело № 43/24 на СЕС. С решение от 12.03.2026 г. по дело № 43/24 на СЕС е прието, че чл. 21 ДФЕС и чл. 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО във връзка с чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка. Със същото решение е прието и че правото на Съюза не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза. При посоченото произнасяне по отправеното преюдициално запитване настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно решение следва да се допусне по поставения въпрос, на основание чл. 280, ал.1, т.2 предл.2-ро ГПК, за извършване на проверка за съответствие на разрешението, дадено от въззивния съд, с разясненията на Съда на ЕС, изложени в решението му. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,