Определение № 50013 от 27.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2626/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, подадена чрез държ. инспектор – Д. С., срещу въззивно решение № 45/31.03.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 564/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260074/21.07.2021 г., постановено по гр. д. № 2535/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените от КПКОНПИ искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в решението, от П. Т. Д. и в тежест на Комисията са поставени деловодните разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът – П. Т. Д., в представен писмен отговор чрез процесуалния представител адв. И. А., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима. Въпросите, повдигнати от касатора с представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, са свързани с образуваното тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ОСГК, ВКС, за приемане на тълкувателно решение по въпросите „1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“. Тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, поради което производството по настоящото дело трябва да бъде спряно /съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ до приключване на производството по тълкувателното дело. По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето Гражданско отделение