Решение № 407 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2011 г.

Решение № 407 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. И. И. чрез адв. М. А. срещу решение № 128 от 5.07.11 г. по в. гр. дело № 225/11 г. на Окръжен съд - Ямбол. С него е отменено решение № 175 от 11.04.11 г. по гр. дело № 1821/09 г. на Районен съд - Ямбол и е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от същата страна иск против Г. К. Я. и Л. И. Я. с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД за сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с неосъществен и неупражнен достатъчно ефикасен родителски контрол върху поведението на непълнолетния им син И. Г. Я., ведно със законната лихва, считано от 27.10.07 г. до окончателното изплащане. С определение № 576 от 15.05.12 г. на състав на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1.солидарна или лична е имуществената отговорност на непълнолетния и неговите родители по повод извършено престъпно деяние от непълнолетния; и 2.предявяването на граждански иск в наказателното производство спрямо непълнолетния подсъдим прегражда ли пътя за иск по чл. 48, ал. 1 ЗЗД спрямо родителите му, като разрешени в противоречие с решение № 223 от 12.07.11 г. по гр. дело № 900/10 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Според посочената задължителна практика когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-отговорни субекти /в едно или в отделни производства/срещу прекия непълнолетен причинител на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и срещу родителите му на основание чл. 48 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона. Когато искът е бил предявен и е уважен само срещу прекия причинител, пострадалият има правен интерес в друг процес да установи, че солидарно отговорен с него е и някой друг, ако се докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му./решение № 581 от 30.09.10 г. по гр. дело № 1019/09 г. на III г. о./Това означава, че при осъществяване на този вид отговорност страните и съдът трябва да съблюдават правилата на солидарността, и в частност разпоредбата на чл. 122 ЗЗД, която определя правата на кредитора и начинът за реализиране на правото. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че синът на ответниците Г. и Л. Я. - И. Г. Я., като непълнолетен, на 27.10.07 г. е нанесъл на ищеца С. И. две средни телесни повреди, за което деяние му е наложено наказание с присъда № 89/21.01.09 г. на наказателния съд. Със същата присъда е уважен предявения от С. И. срещу И. Я. граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД в размер на 20 000 лв. за причинените му неимуществени вреди. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД срещу родителите на извършителя съдът е приел, че ищецът е обезщетен с влязлата в сила присъда в гражданската й част за същите претендирани по настоящото дело вреди и повторното им присъждане е недопустимо. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че след като непълнолетният деликвент е осъден на основание чл. 45 ЗЗД, то пострадалият е в правото си да ангажира отговорността и на родителите му по реда на чл. 48 ЗЗД, поради което неправилно въззивният съд е приел, че веднъж осъден прекия причинител отговорността на неговите родители е погасена. Моли решението да бъде отменено, а искът да бъде уважен. Ответниците по касационната жалба Г. К. Я. и Л. И. Я. молят решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291 ГПК намира следното: С оглед на дадените отговори следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно. Въззивният съд не е съобразил особеностите на предявения иск, посочил е в мотивите си, че отговорността на деликвента и и неговите родители е солидарна, а не е съобразил това обстоятелство по съществото на спора. По гражданския иск в наказателния процес извършителят И. Я. е осъден да заплати на гражданския ищец С. И. сумата 20 000 лв, представляващи причинени от деянието неимуществени вреди. Това е цялото задължение, което той може да претендира и спрямо останалите съдлъжници. При пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник - чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Като не е съобразил солидарността на задължението и произтичащите от това права и задължения, въззивният съд е постановил решение, с което е нарушил материалния закон. Решението следва да се отмени, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК искът по чл. 48, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен. В съдебното решение трябва да се посочи, че родителите на виновното лице дължат сумите, определени в наказателното производство, солидарно с него, в какъвто смисъл трябва да се разбира петитума на иска. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба следва да заплатят на касатора разноските за трите инстанции в размер на 3400 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.