Решение № 265 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2010 г.

Решение № 265 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. П. М., понастоящем в Затвора в [населено място], чрез процесуалния представител-адвокат С. против въззивно решение № 538 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 493/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1139 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 2844 по описа за 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, като са отхвърлени предявените от И. П. М. искове против Министерство на правосъдието за заплащане на сумата от 8 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди-негативни емоции, безпокойство, притеснение и страх вследствие на противоправното бездействие на съдия-изпълнителя по изп. д. № 7026 и № 7027 по описа за 2006 г. на СИС при Районен съд Русе, изразяващо се в неизпълнение на задължението да уведоми ищеца за извършеното от него разпределение на получената сума от извършената публична продан и в непредприемане на действия по извършване на опис, оценка и насрочване на публична продан, въпреки наличното движимо и недвижимо имущество, като са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на въззивния акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд за решаване на делото въз основа на надлежно събрани доказателства. С определение № 384 от 29.03.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, т. 3 от ГПК по поставения въпрос за изпълнение от страна на въззивния съд на задълженията по чл. 7 и чл. 268, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание касаторът - се явява лично. Поддържа подадената касационна жалба и желае да бъде уважена. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Съгласно горецитираните норми - съдът е длъжен да съдейства на страните при изясняване на делото от фактическа и правна страна, като във въззивното производство - събирането на доказателствата става по общите правила/при съобразяване със специалните преклузии/ и съдът дава ход на устните състезания едва след като се е произнесъл и разрешил въпросите във връзка с направените искания по доказателствата. Тъй като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения /чл. 154, ал. 1 от ГПК/ - накърнява се правото й на защита, ако тя своевременно е направила доказателствено искане и това искане е отхвърлено в нарушение на процесуалните правила или ако - съдът е поставил произнасянето по него в зависимост от настъпването на друго обстоятелство и след настъпването му - не е разгледал и не се е произнесъл по направеното искане. Касае се до съществено процесуално нарушение, защото по този начин е възпрепятствана възможността на страната да установи претенцията си и при положение, че върху нея е доказателствената тежест за установяване на фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици- поведението на съда се явява причина за недоказаност на заявената претенция. С оглед така дадения отговор на поставеният въпрос, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, подадената касационна жалба е основателна. Ищецът е подал на 26.11.2007 г. искова молба, с която е претендирал обезщетение, като е твърдял, че в резултат на неправомерно действие и бездействие на СИС при Районен съд Русе по изп. д. № 7026 и № 7027 за 2006 г. са му причинени имуществени и неимуществени вреди. Въпросът за правното основание на така предявения иск е разрешен от петчленен състав на ВКС и ВАС, който в постановено на 30.09.08 г. определение № 144 е приел, че тъй като изпълнителното производство е образувано по реда на ГПК, въз основа на постановена осъдителна присъда по н. о. х. д. № 807/2004 г. - спорът по предявения от И. П. М. иск следва да се разгледа от ПОС по общия исков ред /в този смисъл твърдението на касатора, че претенцията е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователно/. Пред първоинстанционния съд - ищецът е направил искане за допускане на гласни доказателства за установяване на претенцията си за неимуществени вреди, което съдът е оставил без уважение /вж. протокола от съдебно заседание на 9.04.08 г./ с мотива, че "на настоящия етап събирането на гласни доказателства няма да се отрази по същество на решението на спора". На следващото съдебно заседание -страната отново е направила искането си, по което видно от протокола от съдебно заседание на 8.05.08 г. -съдът не се е произнесъл, а вместо това е посочил, че липсват доказателствени искания и е дал ход по същество /впоследствие хода по същество е отменен и е повдигната препирня за подсъдност/. След решаване на въпроса за компетентния съд - съдът е приключил събирането на доказателствата в едно заседание, без отново да се произнесе по искането за гласни доказателства, а след това е отхвърлил предявените искове като недоказани. Независимо, че са претендирани вреди от действия на съдия изпълнител по две изпълнителни дела /№ 7026 и № 7027 по описа за 2006 г. на СИС при Районен съд Русе/- делата не са били изискани и не са приложени по делото. По делото е налична само справка от 12.01.2007 г. /за която е посочено, че е по искане по н. о. х. д. № 647/2002 г., а не по настоящето/ - в която е посочено само въз основа на какво и между кого са образувани двете изпълнителни дела и предприетите действия до 20.06.06 г. При тези данни въззивният съд, вместо да констатира допуснатите от първата инстанция съществени нарушения - е приел за правилен извода, че предявените искове срещу Министерство на правосъдието с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД са недоказани, тъй като ищецът не е установил противоправно бездействие на държавния съдия изпълнител, което да е в причинна връзка с претърпените от него вреди. Така постановения въззивен акт е неправилен, постановен в нарушение на горепосочените норми на чл. 7, ал. 1 и 268, ал. 2 и 3 от ГПК. Отделно - доводът за допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила - във връзка с накърняването на правото на защита /пред вид своевременно направеното доказателствено искане, което е било отхвърлено/ е наведено в подадената въззивна жалба и съдът е бил длъжен да се произнесе по него съгласно чл. 269 от ГПК, което не е направил. Въззивният съд е следвало - на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК да събере поисканите от жалбоподателя доказателства. Гореизложеното налага отмяна на въззивният акт и връщане на делото за ново разглеждане. Спорът следва да бъде решен след изслушване на поисканите от жалбоподателя гласни доказателства, изискване на изпълнителни дела с № 7026 и № 7027 по описа за 2006 г. на СИС при Районен съд Русе и събиране на доказателства за имотното състояние на ищеца /с оглед изложените от него в тази връзка твърдения/. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение