Определение № 2519 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 795/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба на вх.№ 2069/05.02.2024 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], срещу определение №271/22.01.2024 г. по гр.д. №2604/2023 на Върховния касационен съд, III г.о., с което е допълнено определение по делото №3313/1.11.23 г., като Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на Н. М. Н. сумата от 41 780 / четиридесет и една хил. седемстотин и осемдесет/ лв. и на С. К. Н. сумата от 22 840 / двадесет и две хил. осемстотин и четиридесет/ лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. В обжалваното определение е прието, че разноски се дължат и при прекратяване на производството, на осн. чл.78, ал.4 ГПК. Тълкувателно решение №4/23 г. ОСГК не е ново обстоятелство, наложило оттегляне на касационната жалба по независещи от ищеца - касатор КОНПИ причини. ТР е постановено по тълкуване на закона/ЗПКОНПИ/, и има действие от приемането на съответните законови разпоредби. Това обосновава ретроактивното действие на даденото задължително тълкуване – ТР №3/28.03.23 г. ОСГТК. Неоснователни са и възраженията на КОНПИ, основани на разпоредбата на чл.156, ал.6 ЗПКОНПИ. Независимо от представените от ответниците с отговора на исковата молба доказателства, КОНПИ е продължила производството пред първата, въззивната и касационната инстанция, макар част от претенциите – за отнемане на парични средства, които не са налични в края на проверявания период, да са изначално неоснователни. Затова чл.156, ал.6 ЗПКОНПИ е неприложим в случая. Възражение за прекомерност на разноските ответникът по молбата не е направил/ арг. от чл.78, ал.5 ГПК/. Ответниците Н. М. Н. и С. К. Н., двамата със съдебен адрес - [населено място], чрез пълномщника си адвокат А. Ч., оспорват частната жалба. Не претендират разноски. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е направен извод в обжалваното определение, че при оттегляне на касационната жалба, ответниците на общо основание имат право на разноски, стига да е поискано тяхното присъждане. Поведението на ответниците при завеждане на делото има правно значение в определени случаи за отговорността за разноските, но не и в хипотезата на прекратяването му поради оттегляне на касационната жалба с оглед на новоприето тълкувателно решение. Съобразно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, по индивидуален правен спор постановеното тълкувателно решение няма значението на юридически факт, тъй като не представлява елемент от основанието на иска, респ. не съставлява факт, индивидуализиращ материалното гражданско право - предмет на делото. Правилен е изводът, че по делото не е направено в срок от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество възражение за прекомерност на разноските. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.