Решение № 215 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7007/2013 г.

Решение № 215 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7007/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. Ц., срещу въззивно решение от 26.07.2013 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 2985/2013 г., с което е потвърдено решение от 18.01.2013 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 34251/2012 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Х. Д. М. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл. 328, ал. 2 КТ е незаконно, защото договорът за управление не съдържа конкретни икономически параметри и бизнес задачи. Наличието на нова бизнес програма е предпоставка за упражняване правото на уволнение на това основание. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че договорът за управление не съдържа конкретни икономически параметри и бизнес задачи. В него без изрично да е инкорпорирана бизнес задача от изпълнителния директор е поето задължение въз основа на определената бизнес задача да разработи в 60-дневен срок от сключването на договора бизнес програма за целия срок на действие на договора и конкретно за всяка година в съответствие със стратегията за развитие на дружеството. Ответникът по касационната жалба Х. Д. М., [населено място], оспорва жалбата. С определение № 301 от 28.02.2014 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 26.07.2013 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 2985/2013 г. Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси за това трябва ли договорът за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ да съдържа бизнес план или такъв може да бъде обективиран в отделен документ. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ основание за уволнение на служители от ръководството на предприятието е сключването на договор за управление на предприятието. Това е граждански договор със страни собственикът на предприятието/принципалът/ и лицето, което ще управлява предприятието. Според решение № 76 от 27.03.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. на ВКС, III г. о. същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора. Оттук следва, че изпълнителният директор има възможност, при наличие на изрична клауза в договора за управление, в определен или технологично необходим срок да разработи бизнес план в отделен документ след сключването на договора. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл. 328, ал. 2 КТ е незаконно, защото договорът за управление не съдържа конкретни икономически параметри и бизнес задачи, а наличието на нова бизнес програма е предпоставка за упражняване правото на уволнение на това основание. В случая страните са постигнали изрично съгласие в договора за възлагане на управлението от 13.02.2012 г. въз основа на определената бизнес задача изпълнителният директор да разработи в 60-дневен срок от сключването на договора бизнес програма за целия срок на действие на договора и това е направено. Ищецът Х. Д. М. е заемал длъжността "икономически директор" и е бил от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение е станало в рамките срока от девет месеца след започване изпълнението по договора за управление. Ето защо при тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно. Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението трябва да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба е оспорил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК като прекомерно изплатеното адвокатско възнаграждение на касатора. Съдът констатира, че касаторът е направил деловодни разноски за трите съдебни инстанции общо в размер на 4 819.68 лв. От тях изплатените адвокатски възнаграждения са 4 200 лв.: 600 лв. - за първата, 1 800 лв. - за въззивната и 1 800 лв. за касационната инстанция. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата е 1 631.92 лв. за всяка инстанция. С оглед действителната фактическата и правната сложност на делото, както и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси при конкретния случай, трябва да се направи извод за съответствие между размера на възнаграждението и проведената защита пред трите съдебни инстанции. Ето защо възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно и на касатора трябва да се присъдят 4 819.68 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.