Определение № 2963 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2655/2025 г.

Производството е по чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Н. Т. от с. Добрич,, обл. Хасково чрез адв. З. Господинова срещу Определение № 4594 от 11.02.2025 г., постановено по адм.д. № 1374/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което в производство по чл.250 от АПК е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател за прекратяване на действия, извършвани от директора на Дирекция“ Бюджет и счетоводни дейности“ при Администрацията на Главния прокурор и производството по адм.д. № 1374/2025г. по описа на АССГ е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което ВАС да разпореди безусловното прекратяване на незаконосъобразното фактическо действие- изискване на нотариално заверено пълномощно за получаване на заявените от молителя суми от адвоката му, вместо вече надлежно представеното адвокатско пълномощно по Закона за адвокатурата, с произтичащите от това правни последици. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна не е депозирано възражение на частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 254 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Адв. З. Господинова в качеството си на пълномощник на Т. Н. Т. е подала молба до Дирекция „Финансово-стопански дейности“, отдел“Счетоводство“ при Прокуратурата на РБ за извършване на плащане на доверителя й по приложен към молбата оригинал на изпълнителен лист, издаден в негова полза по влязло в сила съдебно решение по гр.д. №199/2024г. по описа на РС – Димитровград. Адв. Господинова е посочила себе си като получател на сумите по изпълнителния лист, видно от цитираната в молбата банкова сметка. Към същата молба е приложено и пълномощно по чл.25 от ЗА, в което като текст е вписано и правомощието на адвоката да получи от името на клиента си сумите по изпълнителния лист. С писмо изх. № 36-1882/2024г. от 30.01.2025г. Администрацията на главния прокурор- Дирекция“Бюджет и счетоводни дейности“, с цел извършване на плащане по предявения изпълнителен лист, е изискала от титуляра на вземането представяне на изрично нотариално заверено пълномощно в полза на адвоката му за получаване на сумите по изпълнителния лист в полза на същата като трето за получателя им лице. В същото писмо като обосновка на това изискване са посочени утвърдените със заповед № РД -04-445/08.12.2023г. на главния секретар при Администрацията на главния прокурор Процедури за финансово управление и контрол. Според молителя в първоинстанцинното производство по чл.250 от АПК, изискването за представяне на нотариално заверено пълномощно за получаване на суми по изпълнителен лист от трето лице – адвокат съставлява незаконосъобразно фактическо действие по смисъла на чл.250 от АПК, доколкото Законът за адвокатурата позволява в такива случаи адвокатът да бъде упълномощаван с писмено пълномощно по чл.25 от ЗА. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предявеното искане е недопустимо, тъй като, както главният прокурор на РБългария, така и администрацията към него, не са административни органи по смисъла на АПК, поради което защитата по чл.250 и сл. от АПК е неприложима в случая. По горните съображения АССГ е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е оставил без разглеждане искането и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не могат да бъдат споделени развитите в частната жалба срещу него доводи за постановяването му при необоснованост и в противоречие с материалноправните разпоредби. Цитираното в мотивите на определението решение на ВАС не следва да се тълкува като буквално приложимо в случая. Същото обосновава единствено решаващия извод на АССГ за това,че администрацията на Прокуратурата на РБългария не е административен орган по смисъла на АПК, а нейните актове, действия и бездействия се регулират от Закона за съдебната власт и подзаконовите актове по приложението му.В този смисъл са и мотивите към т.2 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ОСС – Първа и Втора колегии на ВАС и ОСС от ГК на ВКС. Върховният административен съд, трето отделение споделя изцяло развитите в мотивите на определението фактически и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт съгласно правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК вр. с чл.236 от АПК. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във връзка с чл. 236 и чл. 254, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, дежурен тричленен състав