Определение № 196 от 22.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 3787/2014 г.

ВКСI търговско отделение22.08.2016 г.докладчик Емил Марков

Диспозитив

ДОПЪЛВА решение № 31 от 16.VI.2015 г., постановено по настоящето т. дело, КАТО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „В" - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 7 ГПК- и чл. 25 от Наредбата за заплащането па правната помощ -да заплати на Н. бюро за правна помощ със седалище в [населено място], [улица] РАЗНОСКИ за исковото производство по настоящето дело в размер на сумата 200 лв. /двеста лева/, определена като възнаграждение за адвоката от АК-Плевен П. Й. К. с решение на НБПП № ПЛ-777-6289/2016 от датата 23.111.2016 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 78, ал. 7 ТПК. Образувано е по искане с вх. № 4674/28.IV.2016 г. на Н. бюро за правна помощ /НБПП/, подадено от неговия председател, с което - на основание чл. 78, ал. 7 ГПК-във вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ - се претендира допълване на постановеното по настоящето дело решение № 31/16.VI.2015 г. с присъждане на разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ. Към искането е приложено решение № ПЛ-777-6289/2016 г. от датата 23.111.2016 г. на НБПП, с което - на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ - на адвокат П. Й. К. от АК-Плевен е била определено възнаграждение в размер на 200 лв. (двеста лева) за предоставената правна помощ на ищцата М. М. П. от [населено място], област Плевен. При произнасянето си по искането на НБПП Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение съобрази следното: Решение № 31 на ВКС, ТК, Първо отделение по настоящето дело, чието допълване се претендира, е било постановено в исково пр-во по чл. 47, ал. 2, изр. 1-во ЗМТА на датата 16.VI.2015 г., докато искането на Н. е постъпило на 28.IV.2016 г. - т.е. извън пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Това искане обаче, не е от страна по делото, нито от неин процесуален представител, а от трето за исковото пр-во по чл. 47 ЗМТА юридическо лице. Ето защо, при съобразяване разпоредбите на чл.чл. 5-7 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а също и с оглед на обстоятелството, че в пределите на месечния срок от постановяване на решението по настоящето дело адвокат К. е поискала сканиране и изпращане на електронния й адрес на протокола от последното открито съдебно заседание по делото /във вр. с необходимостта от изготвяне на отчет за предоставената правна помощ/, настоящето искане на НБПП ще следва да се преценява като процесуално допустимо. Разгледано по същество искането на председателя на Н. бюро за правна помощ е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 1-во ГПК, ако претенцията на лицето, получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Н. бюро за правна помощ „съразмерно с уважената част от иска". В процесния случай искът на М. М. П. от [населено място], област Плевен срещу ответното [фирма]-София за отмяна на арбитражно решение на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА е бил уважен. Съответно със свое решение № ПЛ-777-6289/2016 от датата 23.111.2016 г. Н. бюро за правна помощ е определило, въз основа на отчет на адвокат П. Й.. К. от АК-Плевен, както и на взето становище от Адвокатски съвет-гр. Плевен, да й се изплати възнаграждение за предоставената на горепосоченото физическо лице правна помощ в размер на 200 лв. (двеста лева). Съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /в редакцията на този текст към датата на постановеното по настоящето дело решение/ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен съд н; Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Цитирани разпоредби

10