Определение № 437 от 16.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 130, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу определение № 5985 от 22.05.2024г., постановено по адм. д. № 4701/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Изложени са доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна. Ответникът- В. С. А. не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от органа, на който делото е изпратено, следователно с право на обжалване по чл. 130, ал. 4 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано въз основа на искане, направено от В. С. А. за възобновяване на административно производство във връзка с издадена заповед № 513з-8045/26.10.2018г. на директора на СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В петитума на искането е посочено, че е за възобновяване на съдебното производство по адм. д. № 12228/2018г., по описа на АССГ, приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на жалбата на В. С. А. против посочената по-горе заповед. С оспореното определение административният съд приема, че искането за възобновяване не е подведомствено на съда, а на органа-издател на административния акт, който следва да се произнесе по реда на чл. 103, ал. 2 АПК. По тези мотиви съдът изпраща искането, направено от В. С. А. за възобновяване на административно производство във връзка с издадена заповед № 513з-8045/26.10.2018г. по подведомственост на директора на СДВР. Оспореното определение е допустимо, но неправилно, тъй като на първо място е образувано в нарушение на правилата за образуване и разпределяне на делата, установени в Правилника за администрацията на съдилищата, като касационно административнонаказателно дело и е разгледано в състав от трима съдии, вместо от един. На следващо място, при неправилно приложение на закона и в нарушение на задълженията си по чл. 158, ал. 1 вр. с чл. 150, ал. 1 АПК, на основание чл. 130, ал. 4 АПК първоинстанционният съд изпраща искането на В. С. А. за възобновяване на административно производство във връзка с издадена заповед № 513з-8045/26.10.2018г. по подведомственост на директора на СДВР. Действително- искането е формулирано като искане за възобновяване на административно производство, но то е адресирано до административния съд, а в петитума му е посочено, че се иска възобновяване на адм. д. № 12228/2018г. по описа на Административен съд София-град. В обстоятелствената част на искането е посочено, че заповед № 513з-8045/26.10.2018г., издадена от директора на СДВР е обжалвана по съдебен ред пред АССГ, който с решение № 1959/22.03.2019г. отхвърля оспорването. При тези данни и предвид непрецизно формулираното искане на А. и с оглед на обстоятелствата, изложени в него, административният съд следва да изясни действителната воля на искателя-дали е искане за възобновяване на административно производство или е искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, като посочи и основанията за възобновяване на административното производство, съответно –основанията за отмяна на съдебното решение, като за целта съдът следва да остави искането без движение и да даде подробни указания в тази насока. Едва след отстраняване на посочените нередовности, съдът следва да определи подведомствеността, респективно подсъдността на искането и процесуалния ред за разглеждането му. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното определение и връщането на делото за продължаване на съдопроизводството на етапа на преценката за редовност и допустимост на искането. Съдът следва да остави искането на В. С. А. за възобновяване на административно производство без движение и да даде указания за привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 99 и следв. АПК, съответно –чл. 237 и следв. АПК, след което да прецени редовността и допустимостта му. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение