Определение № 395 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5818/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Б. Б. АД, срещу определение от 15.07.2013г. по гр. дело №76/2013г. на Апелативен съд –Велико Т., с което е върната касационната му жалба срещу решение №114/10.05.2013г. по гр. дело №76/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т.. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане от 19.06.2013г. по гр. дело №76/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т. на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лева и касационната жалба да бъда приподпсана от представляващия банката. Указанията са съобщени на жалбоподателя на 27.06.2013г. Последният не е представил документ за внесена държавна такса в размер на 30 лева. След като жалбоподателят не е отстранил нередовностите на касационната жалба, то правилно са приложени последиците на чл.286, ал.1 ГПК и същата е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.