Определение № 2927 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. В. К., гражданин на Руската Федерация против Определение №3080 от 25.01.2026г. по адм.дело № 12533/2025 на Административен съд София град,с което е оставена без разглеждане жалбата на Б. В. К. гражданин на Руската Федерация, срещу ПРЕДЛОЖЕНИЕ с рег. №91-00-636/07.11.2025г. на министъра на правосъдието по преписка с вх. №12638/25.08.2022г.и е прекратено производството по адм. дело №12533/2025г.Твърди се,че определението е неправилно и необосновано,тъй като според жалбоподателя предложението на министъра на правосъдието по чл.34 от ЗБГ до президента, отговаря изцяло на критериите на чл.21 ал.1 от АПК,определящи го като индивидуален административен акт.Навеждат се доводи,че оспорения акт –конкретно волеизявление на административния орган, доколкото не удовлетворява молбата на жалбоподателя,неблагоприятно засяга правната му сфера,от което произтича и правния интерес от обжалването. На второ място се твърди,че макар в ЗБГ да не е предвидено изрично съдебно обжалване на предложението, право на гражданите е да обжалват всички административни актове и това право е закрепено в Конституцията на Република България,като е предвидено,че съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административни органи,както и че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.Навеждат се доводи,че без изрична норма по смисъла на чл.120 ал.2 от КРБ,установена със закон, която да предвижда необжалваемост на административните актове по ЗБГ, не може да бъде отнето правото на лицата да обжалват административни актове,които ги засягат. Претендира се отмяна на постановеното определение и връщането на делото за разглеждане на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Министър на правосъдието, в представено по делото писмено становище от юрисконсулт Ю. Борисова, развива подробни съображения за неоснователност на частната жалба и за правилност на постановеното определение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че на 25.08.2022г. жалбоподателят К. е подал молба за придобиване на българско гражданство по натурализация, на основание чл.15, ал.1, т.1 ЗБГ (лицето има български произход). По тази молба е била образувана преписка с рег. №12638/2022г. и е започнало производството за придобиване на българско гражданство. Преписката е била разгледана от Съвета по гражданството, който дава мнение да не бъде уважена молбата по преписка №12638/2022г. на Б. К.. Въз основа на прието експертно изследване Съветът по гражданството е приел, че са налице данни за манипулиране на документа, удостоверяващ български произход на заявителя.Въз основа на становището на Съвета по гражданството министърът на правосъдието е отправил до вицепрезидента на Република България ПРЕДЛОЖЕНИЕ да не бъде издаден указ за придобиване на българско гражданство на Б. В. К., живущ в Руска Федерация, с руско гражданство. Определението е валидно, допустимо и правилно. В постоянната си практика по приложението на Закона за българското гражданство, Върховният административен съд нееднократно е сочил, че актовете, постановени в производството, нямат характер на индивидуални административни актове, не подлежат на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК. По отношение актовете на Президента на Република България, разпоредбите на кодекса не намират приложение - чл.2, ал.1 т.1 от АПК.Въпреки това, Законът за българското гражданство регламентира административна процедура, подготвяща акта на Президента на Република България, в която са определени компетентни органи и длъжностни лица, извършващи действия в рамките на администратнивното производството, както и срокове за извършването им. В административното производство по ЗБГ действия извършват органът със специална компетентност - Съвет по гражданство, който дава мнение по молбите и предложенията свързани с българското гражданство, Държавната агенция "Национална сигурност" и МВР, които дават становище по тях. Въз основа на мнението на Съвета по гражданство, на осн. чл. 34 от ЗБГ министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство. Предложението на министъра на правосъдието по чл 34 от ЗБГ, основано на мнението на Съвета по гражданство, няма характер на волеиязвление по чл. 21, ал.1 от АПК, не е завършващ производството по ЗБГ акт, не е адресирано непосредствено до лицето молител по чл. 29 от ЗБГ, не засяга непосредствено неговата правна сфера. Законът за българското гражданство не предвижда съдебно обжалване на предложението по чл. 34 ЗБГ, което министърът на правосъдието отправя до Президента на Републиката за издаване или за отказ за издаване на Указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство. Съобразно практиката на Върховния административен съд, предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК. Същото има характер на подготвително действие – необходима част от производството по издаване на Указа на Президента. В този смисъл са Определение № 877/26.01.2015 г. по адм. дело № 560/2015 г. на петчленен състав и Определение № 13905/16.11.2017 г. по адм. дело № 7572/2017 г., потвърдено с Определение № 2827/06.03.2018 г. по адм. дело № 2222/2018 г. на петчленен състав. По аргумент от чл.35, ал.5, изречение последно ЗБГ, предложението на министъра на правосъдието е изключено от съдебен контрол по съществото му. Това тълкуване се подкрепя и от обсъжданията и изказванията на народните представители при гласуването на чл.35, ал.5 ( предишна ал.4) от ЗИДАПК ( № 754-01-16 от 01.06.2017г.). Видно от стенограмата от обсъжданията е, че народните представители считат, че съдът не може да се произнася по съществото на суверенната преценка в предложението на министъра на правосъдието. В този смисъл правилно е приетото от първоинстанционният съд, че подадената пред него жалба следва да се квалифицира като недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК. По изложените съображения, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия