Определение № 75 от 01.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 17/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. С. Т. - ЕТ с фирма “Д. Т.” - [населено място], [община], обл. П. срещу Определение № 869 от 18.ХІ.2011 г. по ч.гр.д. №825/ 2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което поради просрочие не е прието възражението й по чл. 423 ал. 1 ГПК. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като съдът е приел, че съобщенията по делото са й изпращани на адреса [населено място], където е регистрирала фирмата си на ЕТ, а в това село живее брат й, който получава кореспонденцията й, затова залепеното уведомление на пътната врата на дома на починалите й родители е недопустимо, тъй като в този дом не живее никой. Сочи, че е известен на съда постоянният й адрес в [населено място], че на този адрес книжа не са й изпращани, а без да има основание затова, съдът й е изпратил съобщение по електронната поща. Иска обжалваното определение да се отмени, да се приеме, че заповедта за изпълнение не й е била връчена надлежно и да се спре изпълнението на заповедта. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, тъй като е с него не е разгледано поради просрочие възражение по чл. 423 ал. 1 ГПК. С обжалваното определение не е прието, като просрочено, възражението от 27.VІІ.2011 г. по чл. 423 ал. 1 ГПК срещу Разпореждане за издаване на заповед за изпълнение № 2315 от 13.ІХ.2010 г. Изложени са съображения, че длъжникът е подал възражението след изтичане на срока по чл. 423 ал. 1 ГПК, считано от 21.ХІІ.2010 г., когато е извършено надлежно връчване на препис от разпореждането чрез уведомление, залепено на адреса, обявен в търговския адрес на длъжника - [населено място], от който адрес изпратените на длъжника преди това преписи от разпореждането, са върнати със забележка, че на територията на [населено място] няма такова лице. Обжалваното определение е правилно. Съдът, за да извърши предвидената в чл. 423 ГПК извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи, следва възражението да е подадено в срока по чл. 423 ал. 1 ГПК. За длъжника, който е търговец, съгласно чл. 50 ал.1 ГПК, мястото за връчване, е последният посочен в търговския регистър адрес - [населено място], [община], обл. П., съгласно Удостоверение на А. от 21.VІІ.2011 г. С оглед отбелязването на връчителя, че “адресатът не пребивава на посочения адрес”, на основание чл. 50 ал. 4 ГПК, връчването е чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК. Затова считано от 21.ХІІ.2010 г. и след изтичане на двуседмичния срок от залепването по чл. 47 ал. 2 ГПК, подаденото на 27.VІІ.2011 г. възражение по чл. 423 ал. 1 ГПК, е просрочено, поради което правилно не е разгледано с обжалваното определение. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение