Решение № 12947 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2016 г.

Решение № 12947 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет-П., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Й. Д., против решение № 1350/1.07.2016 г. постановено по адм. дело № 770/2016 г. по описа на Административен съд-П., 16-ти състав. С последното е прогласена нищожността на решение № 81, взето по протокол № 4/17.03.2016 г. на Общински съвет-П.. Наведени са доводи за необоснованост и противоречие на решението с материалния закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - "Р. Г. П." ЕООД, със седалище гр. П., чрез процесуалния си представител адвокат Г. В., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по реда на чл. 145 и сл. АПК, по жалбата на "Р. Г. П." ЕООД, срещу решение № 81, взето по протокол № 4/17.03.2016 г. на Общински съвет-П., с което на дружеството е предоставен срок за представяне на доказателства за изпълнение на инвестиционна програма, при неизпълнение на което задължение да се счита прекратен посочения в решението договор, като същевременно е вменено задължение на кмета на община П. да внесе предложение за неговото прекратяване. Наведени са доводи за нищожността и незаконосъобразността на решението. В тази връзка и в съответствие с данните от приложените по делото доказателства е прието, че жалбоподателят в първоинстанционното производство, е легитимиран да атакува оспореното пред първата инстанция решение, взето при условията на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Следва да се отбележи, че не налага извод в обратен смисъл цитираната в касационната жалба съдебна практика, касаеща различни фактическа обстановка и правна уредба. По същество, решаващият състав е приел, че с оглед наличието на взаимноизключващи се правни основания и изявления в решението, е невъзможно да се извлече действителната воля на издателя на акта, поради което е налице съществен порок, водещ до неговата нищожност. Видно от съдържанието на мотивите и диспозитива на атакуваното решение на О.-П., същото макар и издадено от компетентен орган е изключително неясно, поради което правилен е направеният от съда краен извод за нищожността на атакувания акт. Поради това, решението като обосновано и постановено в съответствие с приложимия материален закон, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно се явява искането за разноски пред настоящата инстанция, предявено от процесуалния представител на Общински съвет-П.. В производството не е направено искане за разноски от ответната страна, поради което и съдът не присъжда такива с решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение