Определение № 10990 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10750/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Зора България“ ЕООД, ЕИК 206273431, чрез адв. К. Темчев, срещу Определение № 7016 от 05.08.2025г., постановено по адм.д.№ 67/2025г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив с оплакване за недопустимост на съдебния акт. С втора частна жалба дружеството оспорва Определение №8524 от 08.10.2025г. на АС Пловдив по същото дело, с което е върната касационната жалба против Решение №6502 от 17.07.2025г. постановено по делото. Ответникът по частните жалби – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите, чрез юрк.Дамянова, оспорва първата частна жалба по съображения в писмено становище. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частните жалби, направените в тях оплаквания и провери изцяло оспорените съдебни актове, намира жалбите процесуално допустими като подадени от легитимирана страна против подлежащи на оспорване съдебни актове в преклузивния срок по чл.230 АПК, а по същество – неоснователни, поради следното: Административно дело №67/2025г. на АС е образувано по оспорване на „Зора България“ ЕООД на Ревизионен акт (РА) № Р-16001624000172-091-001/11.09.2024г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. С определение №6507 от 17.07.2025 г. по делото, по молба на „Зора България“ ЕООД, съдът оставил без уважение искане за отмяна на хода на делото по същество, отлагане на делото за следваща дата или спиране на производството по делото до приключване на производството образувано пред Съда по несъстоятелност при Софийски градски съд (СГС), т.д.№710/2024г. Това определение било оспорено с частна жалба от дружеството, по която АС се произнесъл с първото оспорено в настоящото производство Определение №7016 от 05.08.2025г., с което частната жалба била оставена без разглеждане като подадена против съдебен акт, неподлежащ на оспорване. На 17.07.2025г. АС Пловдив се произнесъл с Решение №6502, с което отхвърлил жалбата на дружеството против РА от 11.09.2024г. Против това решение на 12.08.2025г. дружеството подало касационна жалба вх.№13212. С Разпореждане №7296 от 15.08.2025г. АС оставил касационната жалба без движение като дал на жалбоподателя 7-дневен срок да отстрани нередовностите на жалбата - да внесе държавна такса и указал последиците на неизпълнението на това задължение. Дружеството, чрез процесуалния си представител, поискало от съда да си отмени разпореждането за оставяне на жалбата без движение, защото съдът можело да претендира таксата в производството по несъстоятелност на дружеството, за откриването на което са представени доказателства. На 12.09.2025г. АС оставил без уважение искането за отмяна на Разпореждане №7296 от 15.08.2025г. и указал на жалбоподателя, че може да иска освобождаване от внасяне на държавна такса. С изрична молба-уточнение от 06.10.2025г., дружеството продължило да настоява, че дължимата държавна такса може да се събере от съда в производството по несъстоятелност. С второто оспорено в настоящото производство Определение №8524 от 08.10.2025г. по същото дело, съдът върнал касационната жалба против Решение №6502 от 17.07.2025г. постановено по делото поради неотстраняване на нередовностите в срок. Оспорените определения са правилни. Неоснователно е главното и единствено оплакване в първата частна жалба за недопустимост на Определение № 7016 от 05.08.2025г., постановено по адм.д.№ 67/2025г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив. Съгласно чл.213а, ал.2 АПК, приложима поради препратката на чл.236 АПК и за частните производства, жалбата или протестът се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл.215 АПК. Между тези основания по т.4 на разпоредбата е основание за недопустимост на жалбата, когато е подадена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Правилно АС е приел, че съгласно нормата на чл. 229 ал.1 т.1 и т.2 от АПК, подлежат на обжалване определенията които преграждат по-нататъшното развитите на производството, с изключение на определенията по чл. 213а ал.7 от АПК, както и тези, чиято обжалваемост е предвидена в закон. Правилно съдът е приел, че определение №6507 от 17.07.2025 г. не отговаря на нито едно от посочените условия. Нито отказът за отмяна на определението, с което е даден ход на делото по същество, нито отказите за спиране на производството или за отлагане на делото за друга дата за разглеждане в открито съдебно заседание представляват съдебни актове, с които се прегражда развитието на делото. В същото време и законът не предвижда обжалваемост на тези съдебни актове. Определение № 7016 от 05.08.2025г., постановено по адм.д.№ 67/2025г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив следва да остане в сила. Правилно е и второто оспорено определение. С него първоинстанционният съд правилно е върнал подадената касационна жалба, след като я е оставил без движение и е указал на подателя й, че при невнасяне на таксата в указания срок жалбата ще бъде върната. Напълно се споделят решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че задълженията на първоинстанционния съд по проверка на редовността и допустимостта на касационните жалби по административни дела са изчерпателно изброени в нормата на чл. 213а от АПК, в която не е предвидена хипотеза проверяващият редовността на касационната жалба съд сам да събира дължимата държавна такса в открито производство по несъстоятелност на дружеството-жалбоподател. Като е върнал касационната жалба поради неотстраняване на нередовностите й в указания срок съдът е постановил правилно определение, което следва да остане в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на осмо отделение