Определение № 103 от 18.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 150/2026 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, след постановено разпореждане (неправилно озаглавено определение) № 173 от 10.02.2026 г. на председателя и административен ръководител на Районен съд – Сливен, с което е прекратил съдебното производство по н.ч.х.д. № 58/ 2025 г., по описа на същия съд, и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг местно компетентен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Всички съдии от районния съд в тр. Сливен се отвели от разглеждане на делото, тъй като подсъдимият по частната тъжба е юрисконсулт и са в добри колегиални взаимоотношения с него. След отводите на съдиите районният съд не може да формира съдебен състав, който да разгледа производството по повдигнатото частно обвинение за обида. Върховният касационен съд приема, че са налице процесуалните предпоставки на чл. 43, т. 3 от НПК за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа и реши делото. Воден от необходимостта за промяна на местната подсъдност на производството и снижение на пътните разноските от страните, делото следва да бъде изпратено на районния съд в гр. Ямбол за разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т. 3 от НПК