Определение № 1365 от 19.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1815/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Туркомфорт“ ЕООД (н), представлявано от управителя Б. Б., действащ чрез процесуален представител, срещу Определение № 389 от 16.06.2023г. по ч.т.д. № 456/2023г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу Определение от 17.10.2022г. по т.д.н. № 54/ 2015г. на Окръжен съд – Видин, с което е дадено разрешение на синдика на „Туркомфорт“ ЕООД (н) да сключи окончателен договор, подписвайки нотариален акт за продажба с купувача „Ятрус Бийч“ ООД на описаните в определението недвижими имоти. В частната жалба е изразено несъгласие с извода за необжалваемост на постановения от съда по несъстоятелност акт, по съображения, че се нарушава основен принцип на правото, като производството би приключило само на една инстанция, чийто съдебен акт, макар и порочен, би довел до визираните в него последици. Ответната страна – Ц. В. М., в качеството му на синдик на „Туркомфорт“ ЕООД (н), в законоустановения срок представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Излага доводи, че постановеното от Окръжен съд – Видин Определение от 17.10.2022 г. по т. д. н. № 54/2015 г. касае единствено администрирането на производството по несъстоятелност, същото няма преграждащ характер и предвид специалната разпоредба на чл.613а ТЗ не подлежи на въззивно обжалване. Ответникът – „Търговска банка Д“ АД, чрез процесуален представител, в срока по чл.276, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба. В подкрепа на заявената теза сочи, че със специалната разпоредба на чл.613а ТЗ лимитативно са изброени актовете на окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, подлежащи на въззивно обжалване, като постановеното от Окръжен съд – Видин определение не е сред тях. Ответникът „ЮС - 07“ ЕООД, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в предоставения от закона срок представя отговор, с който също изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че освен законодателно – с разпоредбата на чл.613а ТЗ, обжалваемостта на първоинстанционното определение е ограничена и с практиката на касационната инстанция, поради което се претендира оставяне без уважение на подадената жалба. Ответниците „Евроконсулт Груп България“ ЕООД и Националната агенция за приходите, в срока по чл.276, ал.1 ГПК не представят отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съставът на САС е приел, че между страните липсва спор по установения и от доказателствата по делото факт, че с атакуваното пред него определение на Окръжен съд – Видин съдът по несъстоятелността е разрешил на Ц. В. М., в качеството му на синдик на „Туркомфорт“ ЕООД (н), да сключи окончателен договор, подписвайки нотариален акт за продажба с купувача „Ятрос бийч“ ООД на подробно описаните в предходно определение от 08.07.2022г. по същото дело 30 самостоятелни обекти, находящи се в семеен хотел „Феникс“ - сграда с административен адрес на имота: [населено място], област Бургас. Така даденото разрешение е в изпълнение на решение на общото събрание на кредиторите от 08.07.2022г., обжалвано от длъжника, като с определение № 82 от 13.10.2022 г., постановено по ч. т. д. № 25/2022 г. на Видински окръжен съд, съдът е оставил без уважение молбата на настоящия „Туркомфорт“ ЕООД (н) за отмяна на взетите от събранието на кредиторите, проведено на 08.07.2022 г., решения за продажба на имущество на длъжника при условията на прякото договаряне. За да остави без разглеждане подадената частна жалба, съставът на Апелативен съд – София е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като нормативната уредба на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността не предвижда възможност за инстанционен контрол върху актовете на съда по несъстоятелността. Съгласно чл. 613а от ТЗ, извън изброените в ал.1 и ал.2 на чл. 613а ТЗ актове, в които този по чл.718 ТЗ не е предвиден, актовете на съда по несъстоятелността подлежат на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тоест - пред въззивния съд подлежат на обжалване актовете, които преграждат производството по делото, както и тези, с които се дава разрешение по същество относно определено производство. Актът по чл.718, ал.1 ТЗ не попада в нито една от тези хипотези, тъй като нито е преграждащ производството по делото, нито за него законодателят е предвидил изрична обжалваемост. Поради това не може да се приеме, че е налице предвидена в закона обжалваемост, както на акт на съда по несъстоятелността, постановен по реда на чл.718 от ТЗ, така и на акт, част от това производство по осребряване. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Редът за обжалване на постановените в производството по несъстоятелност съдебни актове е уреден в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ. В ал.1 на чл.613а ТЗ са посочени изчерпателно решенията и определенията на съда по несъстоятелността, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК за въззивно и касационно обжалване. За всички други актове, извън изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ, е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК - чл.613а, ал.3 ГПК. Обжалването на определенията на първоинстанционните съдилища се реализира по реда на чл.274, ал.1 ГПК, което означава, че определенията на съда по несъстоятелност могат да бъдат обжалвани пред съответния апелативен съд при условие, че попадат в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК. Постановеното по реда на чл.718, ал.1 ТЗ, отм. ДВ, бр.66/23г., но действащ към момента на постановяване на определението, с което съдът по несъстоятелността разрешава на синдика да сключи окончателен договор, чрез който се осребрява имущество от масата на несъстоятелността след изрично решение на общото събрание на кредиторите осребряването да се извърши чрез пряко договаряне, не е сред изчерпателно изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, за които законодателят е предвидил самостоятелен инстанционен контрол. Поради това, правилен е изводът на въззивния съд, че допустимостта на обжалването е обусловена от наличието на предпоставките на чл.274, ал.1 ГПК, към който препраща чл.613а, ал.3 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат две категории определения - определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона. Постановеното в случая разрешение на съда по несъстоятелността е нито от категорията на преграждащи развитието на производството актове, нито възможността му за обжалване е изрично уредена в закона, което означава, че обжалването не може да бъде реализирано в хипотезите на чл.274, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,