Определение № 150 от 25.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 977/2019 г.
ВКСIV гражданско отделение25.03.2019 г.докладчик Светла Цачева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30 от 25.01.2019 година по гр.д. № 1610/2018 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК. С определение № 30 от 25.01.2019 година по гр.д. № 1610/2018 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е върната като недопустима жалба вх. № 11170 от 27.12.2018 г., подадена от Х. А. Б. Г.-Д. срещу решение № 107 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 1610/2018 г. на ІІІ г.о. ВКС. Частна жалба против определението на Върховния касационен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Х. А. Б. Г.-Д., гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с адрес за призоваване в [населено място]. Ответникът по жалбата Р. У. М. я оспорва като неоснователна. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане жалба срещу съдебно решение – определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството, поради което на основание чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 ГПК, този акт подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Жалба вх. № 11170 от 27.12.2018 г. е подадена от Х. А. Б. Г.-Д. срещу решение № 107 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 1610/2018 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Решение № 107 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 1610/2018 г. е постановено в производство по чл. 307, ал. 2 ГПК по молба за отмяна на влязло в сила решение на Софийски градски съд на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. С определение № 30 от 25.01.2019 година, жалба вх. № 11170 от 27.12.2018 г. срещу решението на ВКС е върната като недопустима. Определението за връщане на жалба вх. № 11170 от 27.12.2018 г. срещу решение № 107 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 1610/2018 г. на ІІІ г.о. ВКС е законосъобразно. Процесуалният закон не предвижда ред за инстанционен контрол на решения, постановени от Върховния касационен съд, който съгласно чл. 108, ал.1 ЗСВ е висшата съдебна инстанция, осъществяваща върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища - чл. 124 от Конституцията на Република. Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване - както тези, постановени в производство по реда на Глава ХХІІ-ра ГПК (Касационно обжалване), така и постановените в производство по Глава ХХІV-та ГПК (Отмяна на влезли в сила решения). По изложените в частната касационна жалба оплаквания: Забраната за обжалване на решенията, постановени в производство за отмяна на влезли в сила решения следва от цялостната уредба на устройството на правораздаването в Република България, поради което не е необходимо позоваване на изрична разпоредба от Гражданския процесуален кодекс. Производството по Глава ХХІV-та ГПК е средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни актове, уредено като средство за защита, осигуряващо право на справедлив съдебен процес, възложено от законодателя на Върховния касационен като най-висша съдебна инстанция, поради което неоснователно е и оплакването за лишаване от ефикасно правно средство за защита. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 278, ал. 1 ГПК
- чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
- чл. 307, ал. 2 ГПК
- чл. 108, ал. 1 ЗСВ
- чл. 124
- чл. 274, ал. 2