Определение № 69 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 896/2021 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 290618/18.12.2020 г. от М. Н. Н., подадена чрез адв.С. З., за отмяна на влязлото в сила решение № 5689 от 12.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1999/2018 г. по описа на Варненски районен съд, в частта с която е постановено да бъде изнесен на публична продан следния недвижим имот: самостоятелен обект жилище, апартамент с идентификатор ***** по КК и КР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] ап. № 97 намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 61,01 кв. м., състоящ се от две стаи и кухня, с прилежащите 0,7043 % ид. ч. от общите части на сградата и изба с площ от 3,40 кв. м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***** и *****, под обекта - ***** и над обекта - *****, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, но не по-малка от 77 900 лева, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно 1/4 ид. ч. за О. М. Г., 1/4 ид. ч. за Р. О. Г. и 1/2 ид. ч. за М. Н. Н., на основание чл. 348 ГПК. В срока по чл.306, ал.3 ГПК е постъпил е писмен отговор от О. М. Г. лично и в качеството му на законен представител на Р. О. Г., подаден чрез адв.О. Р.. Счита, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, като подадена след изтичане на предвидения преклузивен срок. По същество се поддържа, че същата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на подадената молба до разглеждане. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК основание за отмяна е налице, когато вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила страната е била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез процесуален представител. В конкретния случай молителят излага твърдения в този смисъл, с оглед на което молбата е допустима, а преценката за нейната основателност е въпрос по същество. Молбата е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. В случая връчването на решението на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на молителя - адв. И. К., е ирелевантно, предвид твърдението на молителя, че не е бил надлежно представляван в процеса, като произнасянето по това оплакване обуславя не допустимостта, а основателността на молбата. Молителят посочва, че е узнал за решението при публикуване на обява от ЧСИ Л. С. за насрочена публична продан в сайта на КЧСИ. В изпълнение на указанията на администриращия съд да уточни точният момент на узнаване, с молба от 13.01.2021 г., молителят е твърди, че е узнал за решението след проведен на 24.11.2020 г. разговор с ЧСИ Л. С.. В подадения отговор насрещните страни оспорват датата, като сочат, че изпълнителното дело е било образувано още м. август 2020 г., както и, че има противоречие в изложеното в молбата за отмяна и в молбата от 13.01.2021 г., но не представят доказателства за узнаването от молителя на по-ранна дата. Предвид липсата на други данни следва да се приеме, че молителят е узнал на сочената от него дата 24.11.2020 г., като молбата за отмяна е постъпила в съда на 18.12.2020 г., тоест преди изтичането на тримесечния преклузивен срок. Предвид горепосочените съображения, подадената молба с правна квалификация чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Варненски районен съд следва да се допусне до разглеждане. В молбата е заявено искане по чл.309 ГПК за спиране изпълнението на влязлото в сила решение. При условията на чл.282, ал.3 ГПК на молителя следва да бъде дадена възможност в едноседмичен срок да представи доказателства за внесено обезпечение в размер на 2600.00 лв. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение