Определение № 12338 от 02.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Директора на [заличен текст] гимназия „[заличен текст]“, чрез адв. Р. Димитров против Определение №11318/20.10.2025 г. по адм. дeло № 2275/2025 г. по описа на Административен съд/АС/ - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № РД 06-927/04.09.2025 г. на Началника на Регионално управление на образованието/РУО/ - Варна. Жалбоподателят оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че има правен интерес от оспорването на заповедта, тъй като със същата е отменена издадена от нея заповед, с която е наложено наказание на ученик от представляваното от нея училище. Оспорването на заповедта, с която Началникът на РУО - Варна е отменил Заповед №РД- 07-560/02.07.2025 г. на Директора на гимназията, е принципен въпрос, тъй като евентуалното ненаказване на ученика К. К. би създало опасен прецедент в бъдеще. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество на спора. От ответната страна Началника на Регионално управление на образованието- Варна, е постъпил писмен отговор по жалбата, в който са изложени съображения за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Директора на [заличен текст] гимназия „[заличен текст]“, против Заповед № РД-06-927/04.09.2025 г. на Началника на Регионално управление на образованието - Варна, с която на основание чл. 254, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование/ЗПУО/ е отменена Заповед №РД-07-560/02.07.2025 г. на Директора на [заличен текст] гимназия „[заличен текст]“. С последната е наложена санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“ на ученика К. П. К. от [номер] клас през учебната 2024/2025 г. Заповедта за налагане на санкция е била оспорена по административен ред пред Началника на РУО -Варна, който я е отменил поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. При така установеното от фактическа страна, АС-Варна е приел, че Директорът на [заличен текст] гимназия „[заличен текст]“ не е адресат на заповедта, като задълженията му произтичат от закона, а не от оспорената заповед и няма правен интерес. Позовал се е на разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК, съгласно която оспорването може да се извърши от граждани, организации, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от акта, като е посочил е, че директорът като издател на акта,отменен с оспорената заповед, не попада сред лицата, които имат активна процесуална легитимация.Съдебно-административното производство не е способ за разрешаване на спорове между различни административни органи в това им качество. По изложените доводи първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предупреждение за преместване в друго училище е санкция за ученик, която има правно основание в чл.199, ал.1, т. 3 от ЗПУО. Съгласно чл. 205, ал. 5 от ЗПУО заповедта за налагане на санкция може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Специални разпоредби, относими към правото на оспорване в ЗПУО няма. Следователно са приложими разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, който в чл.147, ал.1 посочва активно легитимираните правни субекти, които имат право да оспорят административен акт - граждани и организации, чиито субективни права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от директор на училище, който в правоотношенията с учениците има публични правомощия и следователно по смисъла на §.1 от ДР на АПК е административен орган, като носител на административни правомощия. Заповедта за налагане на санкция по ЗПУО е индивидуален административен акт, поради което и предвид чл.147, ал.1 от АПК може да се оспори от лицата, посочени в закона. Съдът правилно е приел, че заповедта не поражда правни последици за директора на училището и същият не е активно легитимиран да оспорва заповед за санкциониране на ученик, защото съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 от Конституцията на Република България и чл. 147, ал. 1 от АПК. Поради това определението, като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение