Определение № 10497 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. И. П. от гр.София, приподписана от адв. Б. Войнов, срещу определение № 35705/16.09.2026г. по адм. Дело №11282/2026г. на Административен съд – София-град. Релевирани са доводи неправилност на обжалваното определение като се твърди, че същото е необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност. Представя писмени доказателства. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт до окончателното решаване на съдебния спор с влязъл в сила съдебен акт. Ответната по частна жалба страна – полицейски инспектор към СДВР – отдел „Пътна полиция“, не взема становище. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на И. И. П. от гр. София срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-004015/04.08.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)бб) от ЗДвП му е приложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение по чл.175,ал.1 ЗДвП - до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца“, издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР. В допълнително постъпила молба е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на тази заповед. Наведените по искането обстоятелства са за значителни вреди, за липса на данни за повторност на нарушението, за неговата несъставомерност, за липса на пострадали лица, както и сроковете, в които се разглежда и развива съдебното производство по обжалване на ЗППАМ, съпоставими със срока, за който временно е отнето СУМПС. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателят не доказва наличието на предпоставките по чл.166,ал.2 АПК, а именно наличието на нови обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта и биха ли настъпили в резултат на прилагане на ПАМ – отнемане на СУМПС за 3 месеца - значителни или трудно поправими вреди за адресата. Определението е правилно: Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Обосновано съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на актова. В молбата за спиране липсват и твърдения за такива конкретни вреди, не се сочат релевантни факти и обстоятелства, нито нови обстоятелства съобразно императивното изискване на приложимата норма. С частната жалба са приложени писмени доказателства – епикриза на майката на адресата и разпечатка на телефонни разговори на адреса за деня, за който е прието, че е осъществено нарушение на ЗДвП. При съобразяване на установените с тези доказателства обстоятелства, касационният съд не намира основания за отмяна на обжалваното определение поради негова неправилност. С епикризата се установява здравословното състояние на майката на частния жалбоподател за период, който не е релевантен за спора – отпреди пет години. Не се установява влошено здравословно състояние понастоящем, нито необходимост от постоянни грижи, нито дори обстоятелството, че майката на И. П. живее в друго населено място. Не може да се направи ползващият жалбоподателя извод за настъпили значителни или трудно поправими вреди от временно отнетата му СУМПС. Представената разпечатка е неотносима в настоящото производство, тъй като на основание данните в нея се правят твърдения по съществото на спора, по отношение основателността на подадената жалба. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение