Определение № 440 от 06.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 521/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба от „В” А. гр. С., ч. процесуалния му представител адв. А, срещу определение № 621 а от 30.07.2008 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-во отделение, постановено по гр. д. № 2 564/2008 г., с което осъжда „Бизнес ц. Информа – интелект” ООД гр. С. да заплати на жалбоподателя сума в размер на 1 000 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като отхвърля молбата за присъждане на разноски до пълният размер от 17 000 лв., като неоснователна. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, с искане да се отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да се присъдят на жалбоподателя разноски в размер на 9 210 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като провери данните по делото намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Производството по ч. гр. д. № 2 564/2008 г. пред Софийски градски съд е образувано по жалба от „Бизнес ц. Информа - интелект” ООД гр. С. реда на чл. 436 и сл. ГПК срещу действията на ЧСИ М. Д., рег. № 787 и с район на действие СГС, по изп. дело № 2* по което дело жалбоподателя е взискател. С решение № 68 от 30.06.2008 г. съдът е оставил без уважение подадената жалба, който съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване. С молба (вх. № 18 856/07.07.2008 г.) взискателят (жалбоподател в настоящото производство) на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е поискал да се допълни постановеното решение в частта му относно разноските, като му се присъдят направените разходи за защита в размер на 17 000 лв. – адвокатски хонорар. С обжалваното в настоящото производство определение СГС му е присъдил 1 000 лв., като е намалил поради прекомерност адвокатския хонорар и е отхвърлил искането до пълния му размер. Определението, с което се присъждат разноските, независимо дали е част от акта по същество или е самостоятелен акт, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Този принцип е възпроизведен и в чл. 248, ал. 3 от ГПК. В настоящия случай, актът по същество е решение № 68/30.06.2008 по гр. д. № 2 564/2008 г. на СГС, с което се оставя без уважение подадената жалба срещу действията на ЧСИ. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване. (чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК). Режимът за обжалване на разноските се подчинява на този, относим към главния акт, като това е изрично записано и в т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, в която е пояснена същността на претенциите за съдебно - деловодните разноски и е в сила и към действащата в момента процесуална уредба. И тъй като решението на Софийски градски съд не подлежи на контрол от по-горна инстанция, то подадената частна жалба срещу определение № 621 а от 30.07.2008 г. е недопустима. По изложените съображения, подадената частна жалба е недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане, поради което съставът на Търговска колегия на Върховния касационен съд