Определение № 36 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2865/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от адв.Р. Н.- особен представител на касатора И. А. И. за изменение на постановеното по делото определение №601/26.11.2020г. в частта за разноските, като претендира да й бъде определено още 3 252.95 лева - възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК за касационното производство и да бъде осъден „Юробанк България“ АД /ищец и ответник по касация/ да внесе тази сума по сметка на ВКС. С определение №601/26.11.2020г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване по касационна жалба от И. А. И., чрез адв.Р. Н. срещу решение №187 от 22.07.2019г. по в.т.д.№87/2019г. на Апелативен съд- Велико Търново. Съдът е констатирал, че ответникът в касационното производство /“Юробанк България“ АД/ не претендира разноски, поради което такива не са му присъдени. На основание чл.47, ал.6 ГПК е осъден „Юробанк България“ АД, [населено място] да плати по сметка на ВКС сумата 1 958.05 лева- възнаграждение за особен представител на касатора /ответник/ И. А. И.. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за изменение на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение в частта на разноските /сумата за възнаграждение на особения представител на касатора/ изхожда от легитимирано лице, но е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок. Когато се иска допълване или изменение в частта за разноските на съдебен акт, който не подлежи на обжалване, молбата следва да бъде подадена в едномесечен срок от постановяването му /чл.248, ал.1 ГПК/. В настоящия случай определението, чието изменение се иска, е постановено на 26.11.2020г., а молбата по чл.248 ГПК е депозирана след изтичане на срока- на 06.01.2021г. С оглед изложеното искането на основание чл.248 ГПК е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение