Определение № 5343 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4473/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на "Европейски пътища" АД, чрез процесуален представител против определение № 11282 от 23.03.2026г., постановено по адм. д. № 13516/2025г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната исковата молба на дружеството против Министерство на енергетиката, с която се претендира обезщетение за вреди от оттеглен мълчалив отказ на Министъра на енергетиката и производството е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното определение. Ответникът Министерство на енергетиката, чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и представените доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, е основателна. Производството по адм. д. № 13516/2025г. по описа на Административен съд – София-град е образувано по искова молба от „Европейски пътища“ АД, гр. Пловдив, срещу Министерството на енергетиката за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 6 886 434,51 лв., от които главница 4 955 424,15 лв. за периода 11. 06. 2021 г. до 21. 12. 2021 и лихва в размер на 1 931 010 36 лв., от мълчалив отказ на министъра за съгласуване на Годишен работен проект за 2021 г. за добив и преработка на строителни материали, законната лихва от предявяване на исковата молба до момента на изплащане на сумата и направените по делото разноски. От твърденията в исковата молба следва, че мълчаливият отказ на министъра на енергетиката е бил оспорен от ищеца, като е образувано адм. д. № 8572 / 2021 г. на ВАС, а на 21. 12. 2021 г. е издаден изричен съгласувателен акт на министъра на енергетиката с изх. № Е-26-Е-534 / 14. 12. 2021 г. Поради това с определение № 1707 / 23. 02. 2022 г. по адм. д. № 8572 / 2021 г. на ВАС, е прекратено производството по делото, образувано по жалбата на дружеството срещу мълчаливия отказ на министъра на енергетиката да съгласува годишния план, на основание чл. 159, т. 4 от АПК поради липсата на правен интерес, тъй като междувременно е издаден искания акт. АССГ е изложил съображения, че не е налице отменен административен акт, от който да са произлезли вредите, поради което не е изпълнена положителната процесуална предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК, съгласно който иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изтъкнал е също, че ищецът твърди две взаимно изключващи се неща - че е налице мълчалив отказ и че е налице оттегляне на акта. По отношение твърденията в исковата молба, че мълчаливият отказ е оттеглен, АССГ се е мотивирал, че, първо, определение № 1707 / 23. 02. 2022 г. по адм. д. № 8572 / 2021 г. на ВАС е постановено на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а не на основание чл. 159, т. 3 от АПК. Второ, съдът е счел, че нормата на чл.21, ал.1 от АПК, която създава фикция, не може да бъде тълкувана разширително, поради което мълчаливият отказ би могъл да се оттегли само ако законодателят изрично създаде нова законова фикция - за оттегляне на нещо, което липсва. Поради това е прието, че мълчалив отказ не може да бъде оттеглен, а тъй като не е налице оттеглен акт, не може да се приложи и разпоредбата на 204, ал. 3 АПК. Изложени са и съображения, че в исковото производство не може да се оспорва мълчалив отказ, тъй като сроковете за това са отдавна изтекли. Поради това исковата молба е върната, а производството – прекратено. Определението е неправилно. Разпоредбата на чл.204, ал.3 АПК не предвижда процесуална предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а сочи, че когато в исковата молба се съдържат твърдения за нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на този акт се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Установяването дали оттегленият акт е законосъобразен или не се извършва от съда в мотивите на съдебния акт по същество. Единствената специална процесуална предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, извън общите такива за всички искови производства, е предвидена в чл.204, ал.1 АПК. От обстоятелствената част на исковата молба обаче е видно, че тази норма не намира приложение в случая. Въпросът налице ли е нищожен или оттеглен акт е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на производството. Възможно е в конкретния случай издаденият облагоприятстващ акт да има ефект на оттегляне на мълчалив отказ по смисъла на чл.156, ал.1 АПК, но дали е налице такъв и каква е правната същност на мълчанието на административния орган и на издадения от него акт в административното производство е въпрос, на който следва да се отговори с решението. При произнасянето си съдът следва да има предвид необходимостта да осигури ефективна правна защита на лицата, които твърдят, че са претърпели вреди от незаконосъобразна административна дейност. Искът с правно основание чл.1 ЗОДОВ, който се разглежда по предвидения в АПК ред, има за цел в максимална степен да предостави възможност за обезщетяване на засегнатите правни субекти във връзка с всички форми на незаконосъобразна административна дейност. Поради изложеното, прекратителното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на спора, разноските по частната жалба подлежат на присъждане от първата инстанция, в зависимост от крайния изход на спора. Ето защо, Върховният административен съд, състав на трето отделение