Определение № 12976 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11752/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на К. А. С. от гр. Пловдив против Определение №9090/23.10.2025 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело №2299/2025 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалбите на К. А. С., с [ЕГН] от гр. Пловдив, [улица], с вх.№16981 от 15.10.2025 г., с вх.№17108/16.10.2025 г. и с вх.№17347/20.10.2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, против Разпореждане №151-008620-2/14.03.2024 г., Разпореждане №151-008620-5/01.04.2024 г. и Разпореждане №151-008620-6/09.04.2024 г., издадени от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив и обективираното в тях искане с правно основание чл. 89 от АПК за възстановяване на срока за административно обжалване на цитираните разпореждания на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив и е прекратил производството по делото, като е изпратил жалбите на К. А. С., с вх.№16981 от 15.10.2025 г., с вх.№17108/16.10.2025 г. и с вх.№17347/20.10.2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, съответно против Разпореждане №151-008620-2/14.03.2024 г., Разпореждане №151-008620-5/01.04.2024 г. и Разпореждане №151-008620-6/09.04.2024 г., издадени от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив и обективираното в тях искане с правно основание чл. 89 от АПК за възстановяване на срока за административно обжалване на цитираните разпореждания, на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, ведно с всички приложения към тях, по подведомственост на Директора на ТП на НОИ - Пловдив за произнасяне по реда на чл. 117 от КСО и чл. 89, ал. 2 от АПК. В жалбата се твърди неправилност на определението на административния съд, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на съдебния акт и продължаване на процесуалните действия по подадените жалби. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив е подал писмено възражение в срока по чл. 232 от АПК, моли за оставяне без уважение на частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В първоинстанционното съдебно производство К. А. С. е подал жалби с вх.№16981 от 15.10.2025 г., с вх.№17108/16.10.2025 г. и с вх.№17347/20.10.2025 г. по описа на Административен съд Пловдив съответно против Разпореждане №151-008620-2/14.03.2024 г., Разпореждане №151-008620-5/01.04.2024 г. и Разпореждане №151-008620-6/09.04.2024 г., издадени от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив. Съдът е констатирал, че в жалбите е обективирано и искане с правно основание чл. 89 от АПК за възстановяване на срока за административно обжалване на цитираните разпореждания на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив. При правилно приложение на разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО, първоинстанционният съд приема, че само решението на ръководителя на ТП на НОИ по административно обжалване съгласно чл. 118, ал.1 от КСО, може да се обжалва по съдебен ред, поради което оставя без разглеждане жалбите на К. С., прекратява производството по делото и изпраща същите на Директора на ТП на НОИ – Пловдив по подведомственост. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 117 от КСО административното обжалване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на жалба пред съда, като при това на обжалване подлежи не разпореждането, а решението на ръководителя на ТП на НОИ по чл. 118, ал. 1 от КСО. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ е длъжен да разгледа жалбата и да се произнесе с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването й. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Според чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. В разглеждания случай задължителният административен ред за обжалване на разпореждането във връзка с изплащане на парично обезщетение за безработица и възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица не е бил изчерпан, поради което Административен съд Пловдив правилно е оставил без разглеждане подадената жалба като недопустима и е изпратил делото на надлежния орган извън системата на съдилищата, а именно ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и на основание чл. 130, ал. 4 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,