Определение № 56 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. И. К. и Т. Р. К. срещу определение № 21 от 08.02.2021 г. по гр.д.№ 13 от 2021 г. на Върховния касационен съд, ГК, I г.о., с което е оставена без разглеждане /не е допусната до разглеждане/ молбата на Д. К. и Т. К. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.5 ГПК на влязло в сила решение № 2884 от 01.07.2011 г. по гр.д.№ 723 от 2008 г. на Варненския районен съд, 10 състав, потвърдено с решение № 1048 от 12.06.2018 г. по в.гр.д. № 2407 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 22 от 20.01.2020 г. по гр.д.№ 2251 от 2019 г. на ВКС, I г.о.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна.

В писмен отговор от 12.04.2021 г. ответницата по частната жалба Н. Х. оспорва същата.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица, в срока за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на състав на ВКС, който подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение по следните съображения: Съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл.303, ал.1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателно посочените основания по чл. 303, ал.1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Недопустима е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал. 1 ГПК.

В конкретния случай в молбата за отмяна и в уточнителните молби към нея са развити подробни оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение. Действително, посочени са разпоредбите на чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.5 ГПК, без обаче да са изложени факти, които да могат да бъдат подведени под някое от посочените в тези разпоредби на ГПК основания за отмяна:

1. В молбата за отмяна и уточнителните молби към нея не се твърди молителите да са открили нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за делото. В обстоятелствената част на молбите са посочени и коментирани писмени документи, които са били представени и приети като доказателства по делото в исковото производство и са обсъдени от съда в решението, чиято отмяна се иска. Не се сочат новоузнати обстоятелства и доказващи ги нови писмени доказателства. Не са представени и нови доказателства.

2. В молбата за отмяна и уточнителните молби към нея няма твърдение за установяване по надлежния ред на неистиност на прието по делото заключение на вещо лице. Посочено е заключение на съдебно-лингвистична експертиза, прието в исковото производство, за което се твърди, че не е вярно, съдържа неверни констатации и изводи, които „противоречат на лингвистиката“ и „граничи с престъпно деяние“. Не се твърди обаче неистинността на заключението на съдебно-лингвистичната експертиза да е установена с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК.

3. В молбата за отмяна и уточнителните молби към нея не се твърди съдът да е допуснал процесуални нарушения, които да са довели до лишаването на молителите от възможност да участват по делото или да бъдат надлежно представлявани. Не се твърди и някоя от страните да не е участвала по делото поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Позоваването на чл.303, ал.1, т.5 ГПК в молбите е формално, без да се излагат конкретни твърдения за лишаване на молителите от възможност да участват в делото лично или чрез надлежен представител. Твърдението за нарушено право на защита чрез пренебрегване принципа за защита на обективната истина представлява оплакване за допуснати от съда процесуални нарушения и за необоснованост на влязлото в сила решение и не покрива състава на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

Поради гореизложеното правилно е и като такова следва да бъде потвърдено определение № 21 от 08.02.2021 г. на ВКС, ГК, състав на първо г.о. по гр.д.№ 13 от 2021 г. за оставяне без разглеждане /недопускане до разглеждане/ на подената от Д. К. и Т. К. молба за отмяна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение