Определение № 6371 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5489/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. М. А. и А. Н. А. от гр. Горна Оряховица, подадена чрез процесуалния им представител адв. Илиев, срещу протоколно определение № 1548 от 15.04.2026 г., постановено по адм. дело № 832/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането им да бъдат конституирани като заинтересовани страни в производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на протоколното определение. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото за конституиране на частните жалбоподатели като заинтересовани страни в съдебното производство. Ответникът – кметът на Община Горна Оряховица, не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Ответникът – Ю. Г. С., чрез процесуалния си представител адв. Велинова, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Велико Търново е образувано по жалба на Ю. С. срещу заповед № 4737 от 16.09.2025 г. на кмета на Община Горна Оряховица, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 225а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено доброволно премахване на незаконен строеж – сграда с идентификатор 16359.514.342.3, находяща се в поземлен имот с идентификатор 16359.514.342 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Горна Оряховица, и на комуникациите към нея, в срок до два месеца от влизане в сила на заповедта. С обжалваното протоколно определение съдът оставя без уважение искането на частните жалбоподатели за конституирането им като заинтересовани страни в производството по оспорване на заповедта за премахване на незаконния строеж. За да се произнесе в този смисъл съдът приема, че единственият адресат на заповедта в частта й, касаеща премахването на сграда с идентификатор 16359.514.342.3 и комуникациите към нея, е Ю. С., тъй като същият е собственик на сградата и изпълнител на строежа и заповедта създава задължение за премахване на този незаконен строеж само за него. Съдът приема, че макар и като адресати на заповедта да са посочени И. А. и А. А., в качеството им на съсобственици на поземления имот, в който се намира незаконния строеж, същите са адресати само по отношение на останалата част от заповедта, с която не се забранява достъпът достъпът и преминаването в имота на семейство Атанасчеви с оглед изнасянето и съхраняването на имуществото, за която и част съдът приема, че не е и оспорена. Така постановеното определение е неправилно. Настоящият състав следва трайната съдебна практика, че страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконни строежи по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ са административният орган – издател на заповедта, и нейните адресати. В конкретния случай, в разпоредителната част на оспорената заповед кметът на Община Горна Оряховица е посочил като адресати на заповедта както Ю. С., в качеството му на собственик на процесната сграда с идентификатор 16359.514.342.3, така и И. М. А. и А. Н. А., в качеството им на съсобственици на поземлен имот с идентификатор 16359.514.342 /в който се намира сградата/. По този начин е вменил в задължение и на трите лица доброволното премахване на сградата, а не както неправилно приема съдът, че адресат на разпореденото премахване е само Ю. С.. Предвид на това със заповедта пряко се създават права и задължения и за трите посочени в нея лица, сред които са и настоящите частни жалбоподатели, в качеството им на собственици на поземления имот, в който е изграден процесния незаконен строеж. Описаното ги легитимира да участват и като заинтересовани страни в съдебното производство, което е в пряка връзка с последиците от оспорения административен акт, доколкото същият представлява изпълнително основание съгласно чл. 268, т. 1 от АПК и определя настоящите частни жалбоподатели като длъжници по изпълнението по смисъла на чл. 274, ал. 2 от АПК. Фактът, че в случая заповедта за премахване на строежа е издадена след сигнал, подаден от тях, не обосновава различен извод, доколкото тези лица фигурират като изрично посочени адресати в заповедта и според субективните ѝ предели - са засегнати. С оглед изложеното, оспорваното протоколно определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по подаденото от И. М. А. и А. Н. А. искане за конституирането им като заинтересовани страни при спазване на дадените с настоящия съдебен акт указания. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,