Определение № 60127 от 16.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 2122 от 15.03.2021 г.от Н. Т. Т. за допълване на определение № 22 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 2388/2019 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от молителя разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещните страни Л. С. М. и М. Н. С., в който са изразили становище, че молбата е недопустима, тъй като определението, чието допълване се иска, е окончателно, влязло е в сила, а ответникът е пропуснал срока по чл. 248 ГПК. В случай, че молбата по чл. 248 ГПК бъде преценена като допустима, правят възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С определение № 22 от 22.01.2021 г. по гр.д. № 2388/2019 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 555 от 07.03.2019 г. и на допълнително решение № 728 от 14.04.2020 г., и двете постановени по гр.д. № 690/2018 г. на Софийски апелативен съд, по подадената против тях касационна жалба от Л. С. М. и М. Н. С.. С това определение касационната инстанция не се е произнесла по искането на Н. Т. Т., заявено с отговора на касационната жалба, за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Определението по чл. 288 ГПК е необжалваемо, поради което едномесечният срок по чл. 248, ал.1 ГПК, в който страните могат да направят искане за неговото допълване или изменение му в частта за разноските, започва да тече от датата на постановяването му. В случая определението е постановено на 22.01.2021 г. Едномесечният срок по чл.248, ал.1 ГПК е изтекъл на 22.02.2021 г. Молбата за допълване по реда на чл. 248 ГПК е подадена на 15.03.2021 г., т.е. след изтичане на срока. Поради това същата следва да се остави без разглеждане като просрочена. Водим от гореизложеното съдът