Определение № 50317 от 27.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4401/2021 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Е. И. В., чрез адв. Й. К., против решението на ОС Кюстендил № 260158/20.07.2021г. по гр.д.№ 533/2020г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. срещу Ц. АД иск по чл. 439 ГПК за установяване несъществуването на вземанията на банката по изпълнително дело № 20207430400008 по описа на ЧСИ Е. Х., с район на действие КОС, на обща стойност 16977,40 лева, и са присъдени разноски. Касаторът твърди, че въззивният съд е определил момента, от който, при бездействие на взискателя, започва да тече нова погасителна давност за вземането – предмет на изпълнителния процес, в нарушение на чл. 50 ЗНА и чл. 130 ЗСВ и в противоречие с ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Обосновал е допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по въпросите: от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; тече ли погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес и от кога; за действието във времето на тълкувателните решения на ВКС и приложим ли е за определянето му чл. 50 ЗНА. С касационната жалба е направено искане за спиране на делото на основание чл. 292 ГПК до произнасяне на ОСГТК на ВКС по висящо тълкувателно дело № 3/2020 г. Ответната страна - Ц. АД, оспорва касационната жалба. Счита, че като съобразен изцяло с т. 10 на ТР № 2 /2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, обжалваният акт е правилен. Не взема становище по искането за спиране. Като подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, касационната жалба е допустима. По искането за спиране, настоящият състав съобрази, че пред ОСГТК на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. по следния въпрос, преформулиран от Общото събрание на 17.02.2022 г.: "Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. ?". Част от противоречивата практика, въз основа на която е образувано т.д.№ 3/2020г. е решение № 170/17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/2017г. на ІV ГО на ВКС. Въззивният съд е възприел изцяло дадените с това решение разрешения, а те касаят първия поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК въпрос. Явно е, че той е включен в предмета на обжалваното въззивно решение и от значение за постановения резултат. Ето защо и по аргумент от чл. 292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение, след което съставът на ВКС ще се произнесе по реда на чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, съдът