Определение № 28 от 09.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 290/2017 г.

Производството е образувано по подадена от Л. А. К.-З. частна жалба срещу определение №369/28.11.2016г., постановено от тричленен състав на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№4968/2016г., с което подадената от Л. А. К. молба за отмяна на влязло в сила решение №109 от 16.04.1997г. по гр.д.№143/1997г. на Районен съд-Пещера е оставена без разглеждане по съображения, че решението, чиято отмяна се иска е постановено при действието на ГПК/отм./ и приложение следва да намери разпоредбата на чл.232 ГПК, съгласно която молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за отмяна на решението, респ. на самото решение в хипотезата на чл.231, буква „е“, но не по-късно от изтичане на една година от възникване на това основание, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизане на решението в сила. Според жалбоподателя възприетото то тричленния състав на Четвърто ГО на ВКС становище за приложимия процесуален закон е неправилно. Поддържа, че неправилно е прието, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичане на пределния едногодишен срок по чл.232 ГПК/отм./. Счита, че приложение следва да намерят правилата на сега действащия ГПК в какъвто смисъл е становището, изразено в посоченото в молбата решение №256/09.01.2013г., постановено по търг.д.№559/2012г. на ВКС. Въпросът за допустимостта на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952г. /отм./, подадена при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008г./, ако е изтекъл едногодишният срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./ е предмет на разглеждане по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, поради което настоящият състав приема, че производството по настоящето дело следва да бъде спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване на производството по т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение